Лоис Бюджолд - Памет

— Неговите доклади неизменно са във вид на кратки обзори — бавно произнесе Грегор.

— Ха! И ти си го усетил, нали? А споменавал ли ти е Хароче поне веднъж, че Илян иска да ме види?

— Не… А той иска ли? И как разбра за това?

— От… как да се изразя? От сигурен анонимен източник.

— Доколко сигурен?

— За да предположа, че са ме подвели и са ми пробутали дезинформация, трябва да припиша доста причудлив начин на мислене на човек, който считам едва ли не за болезнено праволинеен. Но дори тогава възниква проблемът с мотивацията. Да кажем, че заслужава доверие от практическа гледна точка.

— Доколкото разбрах, — бавно каза Грегор, — в момента Илян е… е, да го кажем направо, опасно побъркан. Искал маса невъобразими неща. Например, споменаха ми за атака със скокови кораби срещу Центъра на Хеген, за да предотврати въображаемо нашествие.

— Някога това беше реалност. Ти самият беше там.

— Да, преди десет години. Откъде знаеш, че и това не е от същите халюцинации?

— Тъкмо това е проблемът. Не мога да преценя, защото не ми позволяват да го видя. На никого не позволяват. Вече си чул за това от лейди Алис.

— Ъ-ъ, да.

— Хароче ме спря на два пъти. Тази сутрин ми обеща, че ако продължа да му досаждам, щял да нареди да ме зашеметят.

— Много ли му досаждаше?

— Ти, без съмнение, можеш да поискаш — ако бях на твое място, щях да кажа „моля и настоявам“ — запис на последния ни разговор от комуникационния пулт на Хароче. Може даже да ти се стори забавен. Но, Грегор, аз имам право да видя Илян. Не като негов бивш подчинен, а като син на баща си. Това е ворски дълг, който няма нищо общо с военната йерархия на ИмпСи и влиза, ако мога така да се изразя, през другата врата. За техен ужас, без съмнение, обаче това си е техен проблем. Подозирам… дори не знам какво подозирам. Но не мога да седя със скръстени ръце и да чакам да ме осени.

— Смяташ ли, че има нещо мътно?

— Не… непременно — каза Майлс, вече по-спокойно. — Но понякога глупостта може да доведе до същия резултат като злонамереността. Ако този проблем с чипа е нещо като моята криоамнезия, Илян сигурно преживява истински ад. Да се изгубиш в собствената си глава… никога през живота си не съм бил толкова самотен, колкото тогава. И никой не дойде за мен, докато не се появи Марк. В най-добрия случай Хароче допуска грешка поради нервност и неопитност и трябва внимателно — или не чак толкова внимателно — да бъде поправен. А в най-лошия случай… и на теб трябва да ти е минавала през ума вероятността за саботаж. Дори и да не си я обсъждал с мен.

Грегор се прокашля.

— Хароче ме помоли да не го правя.

Майлс се поколеба.

— Най-после е прочел досието ми, така ли?

— Боя се, че да. Хароче има… строги разбирания за лоялност.

— Аха. Е, какво пък… аз не оспорвам лоялността му. А преценката му. И все още искам да ида там.

— Да видиш Илян ли? Мога да му заповядам, разбира се. Струва ми се, че вече е крайно време за това.

— Не, нещо повече. Искам да детайлно да изуча всеки фрагмент от суровите данни, имащи нещо общо с този случай, медицински и други. Искам надзор .

— На Хароче няма да му хареса.

— Според мен Хароче ще се заинати като магаре. А не мога да ти се обаждам през петнайсет минути, за да потвърждаваш решенията ми отново и отново. Искам истински пълномощия. Искам да ми придадеш Имперски Ревизор.

— Какво?!

— Даже ИмпСи трябва да превива гръб и да се подчинява на Имперските Ревизори. Ревизорът законно може да поиска всичко каквото му хрумне и Хароче, или който и да било, може да си изгризе ноктите от яд, но ще даде исканото. Ревизорът говори с твоя Глас. Те са длъжни да се подчинят. Не можеш да продължаваш да се преструваш, че това не е достатъчно важно, за да заслужи вниманието на Ревизор.

— Да, наистина, но… какво ще търсиш?

— Ако го знаех сега, нямаше да се налага да го търся. Всичко, което знам е, че тази работа — той разпери ръце — има много неправилна форма. Причините може да са банални. Или не. Не знам. Но ще науча.

— Кой ревизор имаш предвид?

— Хм… може ли Ворховиц?

— Моят най-добър.

— Знам. Мисля, че ще мога да се сработя с него.

— За съжаление, в момента пътува за Комар.

— О! Не е нещо сериозно, надявам се?

— Превантивно мероприятие. Пратих го заедно с лорд и лейди Воробьов, за да им помага в преговорите с комарската олигархия за обявяването на моята сватба. Той има изключителен талант на дипломат.

— Хм. — Майлс се поколеба. Когато му беше хрумнала тази идея, наистина имаше предвид Ворховиц. — Ворлейснър, Валънтайн и Воркалонър са малко… консервативни.