— Е, щом като настояваш да си цивилен, бъди добър бюрократичен рицар — решително каза тя. — Направи така, че да се гордея с теб.
— Ще бъда, Ели.
* * *
Завръщането на Майлс от Комар не беше богато на събития. Той пристигна в замъка Воркосиган в тишината на късната зимна вечер и откри, че там е топло, горят огньове и всичко е готово за пристигането му. Утре, реши Майлс, щеше по всички правила да покани гости на вечеря — Дъв, Делия и останалите от семейство Куделка. Но тази вечер седна в кухнята със своя оръженосец и Мама Кости. Готвачката беше малко шокирана — както от неподходящото за ролята му поведение, така и от нахлуването на нейна територия. Но Майлс й разказваше виц след виц, докато тя не се разсмя и го шляпна с кухненската си кърпа, сякаш е някое от нейните момчета, което безкрайно изуми Пим. След дежурството си там надникна и ефрейтор Кости, за да бъде нахранен по всички правила и да поиграе с котенцата, които сега живееха в постлания с парцали кашон до печката (или по-точно настойчиво опитващи се да избягат оттам). Ефрейторът и Мама Кости информираха Майлс за всички новини относно Мартин: сега той учеше в академията, с всички произтичащи от това жалби и оплаквания.
След късната вечеря Майлс слезе в избата. С всички церемонии той избра бутилка от най-старото и хубаво вино на дядо си. Когато я отвори, откри, че виното се е вкиснало. Въпреки това отпи малко заради символиката. После решително я изля в мивката на новите си апартаменти и се върна за бутилка от много по-нова реколта, в която бе сигурен.
Този път избра кристална чаша и седна на невероятно удобното кресло до еркерния прозорец, наблюдавайки как големите редки снежинки танцуват зад прозореца под светлините на градинските фенери. Това беше един вид таен, много личен помен. Той се чукна с призрачното си отражение в стъклото. И какво беше това, третата смърт на адмирал Нейсмит? Веднъж — на Джаксън Хол, веднъж — в кабинета на Илян и трети, последен, особено болезнен път — неговото възкресяване и повторно убийство в случая с Лукас Хароче. След първата смърт той не беше в положение, в което можеше да се наслади на достоен помен — загубен и замръзнал багаж, ето какъв беше той тогава. Втория път дядовият му кинжал, с който сега си отвори червеното вино, беше далеч по-съблазнителен от брендито. Майлс се облегна назад и се приготви да си отдели час егоистично самосъжаление, примесено с вино и да приключи с това.
Но вместо това той откри, че тихо хихика, отпуснат в топлото кресло. Подтисна смеха си; интересно, дали най-накрая не бе загубил контрол над себе си?
„Тъкмо обратното.“
Хароче не беше чудотворец. Дори не бе цирков факир. Нито тогава, нито преди е имал власт да му даде или да му отнеме Нейсмит. Но Майлс и досега потръпваше при мисълта, че е оставало малко сам да се предаде в ръцете на генерала.
Нищо чудно, че се смееше. Той не оплакваше смърт. Той празнуваше бягство.
— Аз не съм мъртъв. Тук съм. — Той удивено докосна покритите си с белези гърди.
Чувстваше се непознат и самотен, но вече не се разпадаше на парчета. Не поемащият командването Лорд Воркосиган, не изгубеният Нейсмит, а целият той, едновременно и завинаги. „Не е ли малко тесничко тук, вътре?“
„Не особено.“
Хара Ксурик бе почти права. Продължавайки напред, ти не получаваш живота си отново. Ти получаваш друг живот. И изобщо не такъв, какъвто очакваш. Усмивката му стана още по-широка. В него започна да се събужда любопитство: какво ли ще се окаже бъдещето му?
© 1996 Лоис Макмастър Бюджолд
© 2000 Крум Бъчваров, превод от английски
© 2007 З. Петков, превод от английски
Lois McMaster Bujold
Memory, 1996
Сканиране и разпознаване: Мандор, 2000
Доп.превод: З.Петков, 2007
Редакция: И.Колев, 2007
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3655]
Последна редакция: 2007-12-11 09:00:00
Ergo — следователно (лат.)
In absentia — в този случай означава „задочно“ (лат.)
ex post facto — след свършен факт (лат.)
zap — удрям, нападам, повалям, стоварвам се върху някого (англ.)
Химически вещества, напр. епинефрин и ацетилхлорин, които предават нервните импулси по синапсите. — Бел.пр.