Лоис Бюджолд - Памет

От гърдите й се изтръгна смях.

— Какво е това, пак ли откровение?

— На дълъг път не може по друг начин. А аз говоря за много дълъг път.

— Майлс, не мога . Искам да кажа, твоята родина е хубава — за планета, — но там долу е ужасно.

— Можеш да го направиш не толкова ужасно.

— Не мога… не мога да съм онова, което искаш. Не мога да съм твоята лейди Воркосиган.

Майлс извърна очи, погледна встрани и разпери ръце.

— Мога да ти дам всичко, каквото имам. Не мога да ти дам по-малко.

— Но в замяна искаш всичко, каквото съм аз. Адмирал Куин ще изгори… и от пепелта ще се появи лейди Воркосиган. Не съм голям специалист по възкръсенията, Майлс. Това е по твоята специалност. — Тя безпомощно поклати глава. — Ела с мен.

— Остани тук с мен.

„Любовта не побеждава всичко.“ Докато наблюдаваше изписаната на лицето й вътрешна борба, Майлс по ужасяващ начин се почувства като Хароче. Навярно и генералът не се бе наслаждавал на своя миг на морално мъчение. „Единственото, което не можеш да размениш за най-съкровеното си желание на сърцето си…“ Майлс стисна ръката й по-силно; сега той с цялото си сърце желаеше не любов, а истина.

— Тогава избери Ели. Която и да е тя.

— Ели е… адмирал Куин.

— Така си и мислех.

— Тогава защо ми причиняваш това?

— Защото трябва да решиш сега, Ели, веднъж и завинаги.

— Ти ме принуждаваш да реша така, не аз!

— Да. Напълно вярно. Мога да продължа нататък с теб. Мога да продължа и без теб, ако се наложи. Но не мога да спра на място, Ели, дори заради теб. Пълният покой — това не е живот, а смърт. Знам го.

Тя бавно кимна.

— Поне това ми е ясно. — И се зае със супата си, наблюдавайки как той я наблюдава, как тя го наблюдава…

Любиха се за последен път — и в памет на отминалите времена, и като сбогуване, и, както разбра Майлс, като последен отчаян опит всеки да достави такова удоволствие на другия, че да си промени мнението. „Тогава ще трябва да променим не само решението си, а и самите себе си“.

Те разплетоха ръцете и краката си и той с въздишка седна на огромното легло.

— Не става, Ели.

— А аз ще го принудя да стане! — измърмори тя. Майлс хвана ръката й и я целуна от вътрешната страна на китката. Ели въздъхна дълбоко и седна до него. Двамата дълго мълчаха.

— Ти си предопределен за войник — каза тя накрая. — А не за някакъв, някакъв… високопоставен бюрократ.

Майлс вече се беше отказал от опитите си да обяснява на небараярка древния и знатен пост на Имперския Ревизор.

— За да си велик войник, ти трябва велика война. В момента наоколо няма такава. Сетагандците кротуват за пръв път от десет години. Пол не е агресивен и напоследък сме в добри отношения с целия Хеген. Джаксън Хол е отвратителна дупка, но те са прекалено разединени, за да представляват военна опасност. Най-голямата заплаха по тези места сме ние, но Сергияр поглъща цялата ни енергия. А и не съм сигурен, че бих могъл да участвам във война на страната на агресора.

— Баща ти го е направил. Със забележителен успех.

— С нееднозначен успех. Би трябвало по-внимателно да изучиш нашата история, скъпа. Но аз не съм като баща си. Няма нужда да повтарям неговите грешки; мога да изобретя мои собствени, също толкова блестящи.

— Напоследък си станал такъв политик…

— Това е новата ми работа. И… службата ми може да представлява това, да стоя и да чакам, но животът е толкова кратък! Ако някога потрябвам на империята като войник, могат да ми пратят съобщение по комуникационния пулт.

Ели изви вежди, след което се облегна назад и потупа лежащите около тях възглавници. Майлс положи главата й на изпъстрените си с белези гърди и започна да гали косата й, навивайки къдриците около пръста си. Тя започна лениво да гали тялото му. Майлс чувстваше как и двамата се освобождават, докато напрежението и ужасът отслабват, докато се забавя пулса на сърцата им. Не болка — вече не болка, а само печал, меланхолия, тиха и правилна.

— Виж… — каза той, — не искам да кажа, че вече няма да има нужда от спасителни операции, от време на време. Имай предвид, като адмирал Куин, мястото за сладкото ти дупе ще е удобен мек стол в оперативен център. Няма винаги лично да командваш взводовете. Това не е редно за висш щабен офицер, а и освен това е прекалено опасно.

Показалецът й проследи паяжината от най-забележителните му белези така, че дори космите по ръцете му настръхнаха.

— Ти си отвратителен лицемер, любими.

Майлс благоразумно реши да не спори. Той се прокашля.