Лоис Бюджолд - Памет

Някои подаръци имаха очевидна символика: пари в красива опаковка от родителите на невестата, разнообразни сладкиши от родителите на жениха, включително чувалче цветен ориз, завързано със сребърни панделки, бутилки с вино и кленова медовина. Украсената със сребро юзда беше малко озадачаваща, тъй като пристигна без кон. Майлс беше радостен да види, че от подаръците тихомълком бе изключен малкият, напомнящ на скалпел нож със затъпено острие, който по традиция се връчваше от майката на годеницата като гаранция за безупречната генетична чистота на дъщеря й.

После идваше ред на традиционното четене на „Съветите към годеницата“ — задача, която се падаше на Майлс като секундант на Грегор. Нямаше съответни „Съвети към годеника“ — пропуск, който Ели Куин не би пропуснала да посочи. Майлс пристъпи напред, разви пергаментовия свитък и започна да чете с ясен глас и безизразно лице на покерджия, сякаш инструктираше „Дендарии“ преди операция.

Съветите, независимо от традиционната си форма и съдържание, също бяха леко подправени, забеляза Майлс. Забележката относно Дългът да Осигури Наследник беше перифразирана така, че не се подразбираха никакви задължения да се износи детето в собственото тяло, с всички произтичащи от това опасности. Няма съмнения кой бе поработил тук. А що се отнася до всичко останало… Майлс си представи какво би го посъветвала Куин: точно как четящият Съветите трябва да сгъне пергамента и в каква част на тялото си да си го пъхне за съхранение и с каква сила… Доктор Тоскана, чиито речников запас не беше толкова енергичен, само хвърли няколко умоляващи погледа към графиня Воркосиган, която незабелязано я успокои с лек жест с дланта надолу, говорещ „не възприемай всичко това на сериозно, скъпа“. За щастие, през останалото време Лайза беше заета с това да се усмихва на Грегор, а той й се усмихваше в отговор, затова Съветите отминаха гладко, без никакви възражения.

Майлс отстъпи назад. Невестата и женихът съединиха ръце в заключителния жест на церемонията, като с другата си ръка държаха ръцете на лейди Алис, и под нейно наблюдение си размениха окончателните клетви за вярност. „Ако си мислиш, че това е цирк, само почакай до лятото, до сватбата…“ С това церемонията завърши и започна балът. Всеки се чувстваше в една или друга степен причастен към станалото, и празненството продължаваше и продължаваше…

Грегор пръв предяви правата си над баща му, затова Майлс отиде при един от бюфетите. Там срещна Иван, висок и прекрасен в парадната си червено-синя униформа. Той пълнеше само една чиния.

— Здравей, брат’чед — лорд Ревизор — каза Иван. — Къде е златният ти нашийник?

— Ще си го получа обратно другата седмица. Когато положа клетва пред последната обща сесия на Съвета на графовете и министрите, преди зимната ваканция.

— Знаеш ли, че слуховете вече плъзнаха. Всякакви хора ме питат за назначаването ти.

— Ако стане прекалено напечено, насочи ги към Ворховиц или Воркалонер. Или не, най-добре към Ворпарадийс. Водиш ли си партньорка, която би могъл да ми заемеш за един-два танца?

Иван сбърчи лице, озърна се и сниши глас.

— Опитах се да направя нещо по-добро. Предложих на Делия Куделка да се омъжи за мен.

Майлс си помисли, че вече знае отговорът й — но, в края на краищата, това беше Иван!

— Значи правилно си мислех, че това е заразно. Моите поздравления! — каза той с престорена сърдечност. — Майка ти ще изпадне в екстаз.

— Не.

— Не ли? Но тя харесва момичетата на Куделка!

— Не е там работата. Делия ми отказа. За пръв път в живота си правя предложение на момиче и — бам! — Иван изглеждаше доста възмутен.

— Не е поискала да се омъжи за теб? Каква изненада!

Иван, който трепна от тона на Майлс, го изгледа подозрително.

— И всичко, което каза майка ми, бе: „Колко жалко, скъпи. Предупреждавах те да не се мотаеш толкова време.“ И отиде да потърси Илян. Видях ги преди две минути, криеха се в една ниша. Илян й разтриваше шията. Тази жена е вклюбена до безумие.

— Е, тя наистина те предупреждаваше. Стотици пъти. Тя беше наясно с демографската ситуация.

— Мислех, че на върха винаги ще има място. Делия каза, че се омъжвала за Дъв Галени! За този проклет комарски… хм…

— Съперник? — подсказа Майлс, докато Иван напразно търсеше нужната му дума.

— Ти си знаел!

— Получих някои подсказки. Сигурен съм, че ще се наслаждаваш на безгрижното си самотно съществуване. Да изживееш следващите десет години така, сякаш са последни, а? А после следващите, и по-следващите и още по-следващите… весело и безгрижно.