Лоис Бюджолд - Памет

— Не, милорд — търпеливо отвърна Ченко. — Ако някога получите такава травма, която увреди имплантирания в мозъка ви чип, то вече няма за какво да се безпокоите. Нито с какво.

— О! Отлично.

— Хм, хм — продължи да си мърмори лекарят, приключвайки с мониторите. — Да. Да. Този път конвулсиите ви продължиха по-малко от половината време на обичайните ви неконтролируеми припадъци. Тялото ви не подскача толкова енергично. Подобните на махмурлук симптоми, за които ми казахте, също би трябвало да са по-слаби. Опитайте се да ги проследите през следващото денонощие и ми разкажете субективните си усещания. Да. Това трябва да стане част от ежедневието ви, също като миенето на зъби. Проверявайте равнището на невротрансмитерите си по телеметричния панел на активиращото устройство всеки ден по едно и също време, да речем, вечер преди лягане. И когато надхвърлят половината, — но преди да надвишат три четвърти, — ги освободете.

— Добре, докторе. Е, може ли вече да пилотирам?

— Утре — каза Ченко.

— А защо не днес?

— Утре — по-твърдо повтори неврологът. — След като ви прегледам още веднъж. Бъдете добро момче, милорд, моля ви.

— Изглежда, че… ще се наложи.

— Не бих се обзаложил на бетански долари — измърмори под нос лекарят.

Майлс се престори, че не го е чул.

Лейди Алис, подтиквана от Грегор, определи официалната церемония на императорския годеж като първо светско мероприятие в напрегнатия сезон на Зимния празник. Майлс не беше сигурен дали това представлява императорска твърда решимост, младоженческо нетърпение или страх, че Лайза всеки момент може да се събуди от любовната си мъгла, да осъзнае грозящите я опасности и да избяга колкото може по-далече и по-бързо. Може би и трите едновременно.

В деня преди церемонията във Ворбар Султана и трите околни области се разрази най-страшната виелица от четири десетилетия насам, като причини затварянето на всички граждански космодруми, рязко ограничи дейността на военните и постави под въпрос пристигането на намиращия се в орбита вицекрал на Сергияр. Носеният от вятъра сняг свистеше почти хоризонтално покрай прозорците на замъка Воркосиган и с неудържимостта на морски прилив навяваше преспи, които в някои квартали от столицата достигаха до прозорците на втория етаж. Затова благоразумно бе решено, че вицекралят граф Воркосиган няма да се приземява до следващата сутрин, а като пристигне ще отиде направо в императорската резиденция.

Майлс трябваше да се откаже от първоначалното си намерение да отиде на церемонията със собствения си гравитоскутер и се съгласи да придружи графинята и нейната свита с една от лимузините. Планът му да изрита всички навън колкото се може по-рано се сблъска с първата пречка за деня, когато отвори вратата на гардероба си и откри, че котката Зап, проникнала през защитата на замъка Воркосиган с помощта на вероломната готвачка, си беше устроила леговище на пода сред ботушите и паднали дрехи. Където беше родила котенца. Шест броя.

Зап не обърна внимание на заплахите му за страшните последствия от нападение срещу Имперски Ревизор. Тя ръмжеше от дълбините на гардероба по обичайния си шизофреничен начин. Майлс събра смелост и спаси най-хубавите си ботуши и униформата на дома Воркосиган с цената на няколко капки ворска кръв и ги изпрати долу — за спешно почистване — на претоварения от работа Пим. Появи се графинята, както винаги зарадвана от увеличаването на животинското царство в своите владения, предвидливо носейки поднос с приготвени от Мама Кости котешки лакомства (такива, че Майлс без колебание би ги изял за закуска). Само че поради всеобщия хаос тази сутрин му се наложи да слезе долу, в кухнята, и там да си измоли храната. Графинята се настани на пода и се занимаваше с обитателите на гардероба половин час, като при това успя не само да избегне издраскване, но и да успее да се запознае с всяко от пухкавите топчици, да определи пола им и да им даде имена. Едва след това тя успя да се раздели с тях и припряно да се облече.

Най-накрая керванът от трите коли потегли от замъка Воркосиган, заобиколен от снежна мъгла, предизвикана от турбините на моторите. Спирайки два пъти пред преградените улици, те успяха да пропълзят през последната преспа и завиха през портала от ковано желязо на Имперския дворец. Вятърът, макар че продължаваше да е неприятен, постепенно стихваше — в сравнение с онази опасна скорост, която достигаше предишната вечер. „Май и небето просветлява“, помисли си с надежда Майлс.