Лоис Бюджолд - Памет

Те не бяха единствените закъснели. Все още продължаваха да пристигат върволици от министри с жените си, висши военни — също с жените си, графове, графини… Тези, на които им беше провървяло, бяха съпровождани от изтупани и излъскани оръженосци в разноцветните ливреи на Дома. Онези, на които им беше провървяло по-малко, оръженосците им бяха измъчени, раздърпани и полузамръзнали, тъй като им се бе наложило да се борят с преспите около колите. Но дори и оръженосците изглеждаха щастливи, щом разберяха, че не са последни. Някои от оръженосците бяха на една възраст със своя граф, и дори по-стари; Майлс почувства угризение на съвестта, като гледаше тези толкова близо до инфаркт хора, но само един от тях беше изпратен в дворцовата болница с болки в гърдите. За щастие, повечето важни комарски гости, включително родителите на Лайза, бяха пристигнали по-рано, миналата седмица, и бяха настанени в обширните пристройки за гости в двореца.

Лейди Алис или вече бе минала стадия на паниката, достигайки до един вид свръхнапрегната белозъба усмивка, или вече бе толкова свикнала с организирането на светските мероприятия на Грегор (а може би поради някаква причудлива комбинация и от двете), но нищо не можеше да смути нейното хладнокръвие. Тя се движеше без да бърза, но не спираше нито за миг, посрещайки и насочвайки гостите. Напрежението й леко спадна, когато видя пристигащите Майлс и графинята — последните, с изключение на един човек, от главните участници в предстоящата церемония. Няколко минути по-късно лицето й се озари от неприкрито облекчение, когато на вратата на източния вход се появи вицекралят граф Арал Воркосиган, изтупващ снега от себе си и прогонващ твърде загрижените оръженосци. Съдейки по спретнатия и блестящ вид на неговата свита, те бяха успели да избегнат близки срещи с преспите, натрупани по пътя от космодрума до двореца.

Графът прегърна съпругата си толкова силно, че декоративните цветя в прическата й едва се удържаха на мястото си. Сякаш от последната им среща не бяха минали само няколко седмици, а години. После той отдръпна жена си на разстояние една протегната ръка и каза, поглъщайки я с очи:

— Надявам се че са пратили имперския метеоролог на остров Кирил, за да попрактикува занаята си, докато не се научи да го прилага както трябва.

— Той каза, че ще вали сняг — усмихна се Майлс, любувайки им се. — Просто забрави онази част, която засягаше количествата. Стигнах до извода, че му е оказан натиск, принуждавайки го да даде оптимистична прогноза за този ден.

— Здравей, момчето ми! — Пред толкова много хора двамата си обмениха само силно ръкостискане, но графът се изхитри да го направи красноречиво. — Добре изглеждаш. Ние трябва да поговорим.

— Според мен лейди Алис първа предявява правата си, сър…

Лейди Алис се спускаше по стълбището толкова бързо, че полите на тежката й синя вечерна рокля се развяваха около глезените й.

— А, Арал, отлично, ето те най-после. Грегор ни чака в Огледалната зала. Хайде, хайде…

Вманиачена, като всеки художник в творческия си порив, тя повлече тримата Воркосигани нагоре, след което ги пусна пред себе си в залата за среща с традициите, макар и цял час след планираното.

Поради огромния брой свидетели — годежът беше първото и най-важното светско събитие на Зимния празник, — церемонията се провеждаше в най-голямата бална зала. Бъдещата невеста, заедно със своята свита, се наредиха в един ред срещу жениха и неговата свита, точно като две малки армии, готови да се сблъскат. Лайза беше много елегантна в сако и панталон по комарска мода, чиито червен нюанс беше жест към бараярския Зимен празник — компромис, фино предвиден от лейди Алис.

От двете страни на Лайза бяха родителите й и една нейна комарска приятелка за секундант. До Грегор бяха неговите приемни родители, граф Арал и графиня Корделия, и Майлс в качеството му на секундант. Лайза очевидно беше наследила фигурата си от баща си — дребен топчест мъж, на чието лице сега беше застинало предпазливо-любезно изражение, а млечно бялата кожа — от майка си, жена с напрегнат поглед и нервна усмивка. Лейди Алис, разбира се, играеше ролята на посредничка. В отдавна отминалите дни законен дълг на секунданта беше и да се ожени за годеницата, ако в периода между годежа и сватбата годеникът случайно умре при нещастен случай, а момичето остане живо. Сега задълженията му се ограничаваха в разнасяне на церемониални подаръци между двете групи.