Лоис Бюджолд - Памет

И в този момент Майлс със закъснение осъзна, че това предложение за работа не бе поредната вежливост на Грегор, която предполагаше отказ. Императорът и тези сериозни хора се бяха съвещавали почти цяла седмица. „Аз наистина съм им нужен. На всички, не само на Грегор. Колко странно.“ Но това означаваше, че имаше още един коз.

— Повечето други Ревизори са со… — той едва успя да прехапе езика си на толкова привичната дума „солидни“, — пенсионирани старши офицери, адмирали или генерали.

— Но ти си пенсиониран адмирал, Майлс — весело отбеляза императорът. — Адмирал Нейсмит.

— А! — Не се беше сетил за такъв поглед върху нещата; той застина в продължение на цял удар на сърцето си. — Но… това не е публично, не и на Бараяр. А Ревизорската длъжност… тя наистина се нуждае най-малко от капитан, не смяташ ли?

— Удря в една точка, а? — измърмори Ворховиц.

— И без да спира — съгласи се Грегор. — Точно както ви казах. Добре, Майлс. Позволи ми да излекувам раничката, която отвлича вниманието ти. — Вълшебният императорски пръст — показалецът, не средният, благодаря ти за това, Грегор, — се насочи към Майлс. — Поздравления. Вече си капитан. Секретарят ми ще се погрижи да обновят досието ти. Доволен ли си?

— Напълно, сир. — Майлс с труд сдържа усмивката си. Е, това беше доста по-скромно в сравнение с хилядите начини, по които бе мечтал да го повишат през тези дълги години. Но не се оплака. — Не искам нищо повече.

— Но аз искам — твърдо каза императорът. — Задълженията на моите ревизори почти никога не са обикновени. Пращам ги само когато обикновените решения са изчерпани, когато законите не действат или изобщо няма такива. Те се занимават с неочакваното.

— Със сложното — прибави Вортиц.

— С толкова плашещото, че никой друг не се осмелява да го докосне — вметна Ворховиц.

— С наистина странното — въздъхна Воргустафсон.

— А понякога — заключи Грегор, — както в случая с ревизора, който доказа странната измяна на генерал Хароче, се справят с кризисни ситуации, които са смъртно опасни за бъдещето на Империята. Ще приемете ли поста на осми ревизор, милорд Воркосиган?

По-късно щеше да има официална церемония и публично полагане на клетва, но мигът на истината беше сега.

Майлс дълбоко си пое дъх.

— Да — отвърна той.

Операцията за имплантиране на чипа не се оказа нито толкова продължителна, нито толкова страшна, колкото очакваше Майлс. Ченко, който започваше да свиква с малко параноичния мироглед на своя знаменит пациент, му позволи да остане в съзнание по време на операцията и да наблюдава всичко на монитора, предвидливо инсталиран точно над фиксаторите за главата му. На следващата сутрин неврологът му позволи да стане и да се прибере вкъщи.

Два дни по-късно те отново се срещнаха в Имперската болница, в неврологичната лаборатория на Ченко, за провеждане на последния контролен тест.

— Искате ли сам да направите това, милорд? — попита Ченко.

— Да, моля. Така или иначе, ще трябва аз да го правя.

— Не ви препоръчвам винаги да го правите сам. До вас трябва да има наблюдател, особено в началото.

Лекарят му подаде нов предпазител за уста и активиращото устройство. Апаратчето идеално легна в дланта на Майлс. Той отново легна на масата за прегледи, за последен път провери показанията на активатора, притисна го към дясното си слепоочие и го включи.

Пъстри фойерверки.

Мрак.

Майлс рязко отвори очи.

— Пфу — каза той. После раздвижи челюст и изплю предпазителя.

Ченко, радостно надвиснал над него, взе предпазителя и положи ръка върху гърдите на Майлс, за да му попречи да стане. Активиращото устройство сега лежеше върху монитора до него; интересно, дали на Ченко му се е наложило да го лови във въздуха?

— Още не, моля ви, лорд Воркосиган. Трябва да направим още няколко изследвания. — Неврологът, заедно с лаборантите си, се засуети край апаратурата си, тананикайки си фалшиво. Майлс реши, че това е добър признак.

— А… кодирахте ли активиращите сигнали, както ви помолих, Ченко? Не искам тая дяволска джаджа да се задейства случайно, докато минавам през някой детектор или нещо подобно.

— Да, милорд. Нищо не може да включи вашия стимулатор на припадъците, освен активаторът — за пореден път го увери неврологът. — Без него веригата не може да се затвори.

— Ами ако по някаква причина си счупя главата — не знам, например при катастрофа със скутер или нещо подобно, — има ли вероятност това нещо да се включи и повече да не се изключи?