Лоис Бюджолд - Памет

— А, отлично. Крайно време беше.

— Да. Нямам търпение пак да пилотирам скутера си.

— Няма ли да ти липсва прословутият Мартин?

— Малко, струва ми се. Той все повече започна да ми харесва.

Грегор отново погледна към вратата на кабинета си. Дали очакваше някого? Сега бе подходящият момент за молбата на Майлс.

— Грегор, исках да те помоля…

Вратата се отвори и влезе майордомът. След кимването на императора той надникна в коридора с думите:

— Заповядайте, милорди. — После почтително отстъпи назад.

В кабинета влязоха четирима мъже. Майлс веднага ги позна. Той беше достатъчно бараярец, та първата му мисъл да е вопълът на уязвената съвест: „Боже мой, какво съм сбъркал?“. После здравият разум отново предяви своите права: злодеянието трябва да е наистина впечатляващо, за да бъде удостоено с вниманието на цели четирима Имперски Ревизори. Но все пак беше необичайно — а и доста нервиращо — да видиш такова количество Ревизори в една стая. Майлс се прокашля, поизправи се на стола и размени любезни ворски приветствия с тях. Майордомът побърза да нареди столове за новодошлите около бюрото на Грегор.

Лорд Ворховиц очевидно току-що се беше върнал от Комар. Той беше около шестдесетинагодишен, най-младият от тази група, но въпреки това — с впечатляваща кариера: първо военен, после дипломат, посланик на друга планета и, накрая, бивш заместник-министър на финансите. Той можеше да служи като образец за подражание на Дъв Галени. Невъзмутим, слаб, с изтънчени маниери, облечен в най-съвременния стил на вор-лордовете — интересно, дали нямат един и същи шивач с Грегор? И в ръката си държеше кутийка с шифрован диск — доклада на Майлс.

Доктор Вортиц — един от двамата наскоро назначени Имперски Ревизори, — не беше военен. Почетен професор в Университета във Ворбар Султана, той беше специалист по инженерен анализ на проблеми и автор на повечето книги в тази област. Във всеки случай, на голямо количество от тях. Той и изглеждаше като професор — пълен, с посивяла коса, усмихнат, разрошен, с изпъкващ нос и големи уши. Последният му професионален интерес беше взаимодействието между социално-политическата и техническата цялостност; с неговото назначаване в редовете на Имперските Ревизори се добави известна техническа компетентност, макар че всъщност Ревизорите едва ли имаха навик да работят отборно, в буквалния смисъл на думата.

Лорд Ван Воргустафсон, който сега дружески разговаряше с тях, беше другият цивилен Ревизор, бивш индустриалец и прочут филантроп. Той бе нисък, още по-дебел от Вортиц, с остра сива брадичка и розово лице на холерик, което предизвикваше у страничните наблюдатели безпокойство за състоянието на сърдечносъдовата му система. И, разбира се, най-неподкупният — от финансова гледна точка — от всички Ревизори на Грегор; той беше свикнал да раздава такива суми, каквито средният човек не можеше да види през живота си. Но външният му вид не предполагаше, че той е притежател на подобно състояние — той се обличаше като работник (ако изобщо съществуват работници с такава липса на чувство за цвят).

Адмирал Воркалонер беше Ревизор от по-традиционния тип. Той беше напуснал Службата след дълга и впечатляваща кариера. Придържаше се към неутралните възгледи и, доколкото Майлс беше чувал, не бе свързан с нито една политическа партия — нито консервативна, нито прогресивна. Висок и масивен, адмиралът като че ли заемаше невероятно много място.

Преди да седне, той приятелски кимна на Майлс.

— Добро утро. Значи ти си синът на Арал Воркосиган?

— Да, господине — въздъхна Майлс.

— През последните десетина години не сме те виждали много насам. Сега вече знам защо.

Майлс се опита да съобрази дали тази забележка беше одобрение или порицание. Виждайки толкова много Ревизори заедно, той отново усети колко необикновени са тези хора. Всичките бяха с огромен опит, талантливи и всеки бе ценен по своему. От друга страна, всеки от тях беше напълно ексцентричен; те бяха извън — или може би над — всякакви норми. Те бяха повече от огнеупорни, те бяха пожарникарите на Грегор.

Ворховиц се настани отляво на императора.

— И така, — обърна се към него Грегор, — какво смятате, господа?

— Това — Ворховиц се наведе напред и остави диска с доклада на бюрото — е забележителен документ, Грегор.

— Да — присъедини се към него Вортиц. — Лаконичен, последователен и пълен. Знаеш ли колко рядко се среща такова нещо? Поздравявам ви, младежо.