Лоис Бюджолд - Памет

— И къде оставам аз във всичко това? Къде оставаме ние? Това означава ли, че никога няма да се върнеш при „Дендарии“? Майлс, може никога повече да не те видя! — Тя добре владееше гласът си; той само леко трепереше.

— Това е… една от причините, поради които исках да поговорим тази вечер, преди утрешните задачи да погълнат всичко останало. — Сега бе негов ред да направи пауза, за да събере кураж и да не позволи на гласа си да трепне. — Виждаш ли, ако ти беше… ако останеш тук… ако станеш лейди Воркосиган, можеш завинаги да си с мен.

— Не… — Супата й съвсем щеше да изстине, забравена, ако го нямаше миниатюрното нагревателче на дъното на чинията. — През цялото това време аз ще съм с лорд Воркосиган. Не с теб, Майлс; не с адмирал Нейсмит.

— Адмирал Нейсмит е нещо измислено от мен, Ели — тихо отвърна той. — Мое лично изобретение. Предполагам, че съм доста егоистичен творец, защото се радвам, че творбата ми ти харесва. В края на краищата, аз го създадох от себе си. Но той не съм аз.

Тя поклати глава и се опита да заходи от друга страна:

— Последният път ми каза, че повече няма да ми предлагаш това нещо с лейди Воркосиган. Всъщност, каза ми го последните три пъти, когато ми предложи да се омъжа за лорд Воркосиган.

— Един последен шанс, Ели. Само че този път е наистина последен. Аз… ако трябва да съм честен, трябва да ти разкажа за втората част, или по-точно — за другата страна на медала, контрапредложението. Онова, което ти предстои утре, наред с новия договор на „Дендарии“.

— По дяволите договора! Променяш темата, Майлс. Ами ние?

— Не мога да стигна до нас преди да съм ти казал това. Ето ти цялата истина. Утре ние, тоест Алегре, ИмпСи и аз — Бараяр, ако щеш, — ще ти предложим адмиралския пост. Адмирал Куин от флота на Свободните наемници от Дендарии. Ще работиш за Алегре по същия начин, по който аз работих за Илян.

Очите на Куин се разшириха, проблеснаха и угаснаха.

— Майлс… аз не мога да върша твоята работа. Изобщо не съм готова.

— Ти вече вършеше моята работа. Още малко — и ще преминеш своята готовност, Куин. Аз ти го казвам.

Тя се усмихна на добре познатата й страст в гласа му — „пълен напред!“ — която толкова често ги довеждаше до напълно невъзможни резултати.

— Признавам… че исках да поема част от командването на „Дендарии“. Но не толкова скоро, и не по такъв начин.

— Сега е моментът. Твоят момент. Моят момент. Така е.

Тя напрегнато се вгледа в него, озадачена от гласа му.

— Майлс… не искам да остана на една планета през целия си живот.

— Планетата е адски огромно място, Ели, когато стигнеш до подробностите. А и в Бараярската империя има три планети.

— Значи е три пъти по-лошо! — Куин се наведе напред и стисна дланта му с двете си ръце. — Ами ако аз ти направя контрапредложение? Зарежи Бараярската империя. Флотът на „Дендарии“ няма нужда от имперски договори, за да съществува, макар че трябва да призная, че те бяха много изгодни. Флотът съществуваше още преди Бараяр да се появи на хоризонта и може да продължи да съществува след като империята потъне в скапания си гравитационен кладенец. Ние сме жители на космоса, на нас не ни трябват планети, на които да заседнем като в блато. По-добре ти ела с мен! Бъди адмирал Нейсмит, изтръскай калта от ботушите си. С радост ще се омъжа за адмирал Нейсмит, ако го искаш. Двамата ще сме такъв екип, че за нас ще разказват легенди. Ти и аз, Майлс, далеч оттук! — Едната й ръка описа кръг във въздуха, но другата продължи да стиска дланта му.

— Опитах, Ели. Опитвах седмици наред. Нямаш представа колко упорито опитвах. Но аз никога не съм бил наемник, никога. Нито за миг.

В кафявите й очи проблесна гняв.

— И ти смяташ, че това ти дава морално превъзходство над всички нас?

— Не — въздъхна той. — Но това ме прави Майлс Воркосиган. А не Майлс Нейсмит.

Куин поклати глава. О, пак онзи отказ. Майлс познаваше кухия му кънтеж.

— В теб винаги е имало нещо, което никога не съм успявала да достигна. — В гласът й се усещаше болка.

— Знам. Години наред се опитвах да залича лорд Воркосиган в себе си. Но не успях, дори заради теб. Не можеш просто да избереш една част от мен, Ели: да вземеш парченцето, което ти харесва, а останалото да оставиш на масата. — Той с разочарован жест показа масата и изсъхващата им вечеря. — Мен не ме сервират на порции. Всичко или нищо.

— Ти можеш да бъдеш всичко, което решиш, Майлс, и където поискаш!

Той мрачно се усмихна.

— Не. Открих, че и аз имам предели — на друго ниво. — Този път той взе ръцете й в своите. — Но може би ти имаш избор. Да идем на Бараяр, Ели, и бъди… и бъди отчаяно нещастна с мен?