Лоис Бюджолд - Памет

— С други думи, искаш да му дадеш възможност да се прецака, така ли?

— По-добре рано, отколкото късно.

Майлс се смръщи.

— Но това работи точно по същия начин и в обратна посока, нали? Да не би да искаш да дадеш и на мен възможност да се прецакам?

Устните на Грегор се изкривиха в едва забележима усмивка.

— Да речем просто, че… разглеждането на проблема от няколко независими гледни точки може да извади всички тайни наяве. — Той замълча, после прибави: — Наистина мислих, саботаж ли е това, или естествено влошаване на работата на този мозъчен имплантант на Илян.

— И?

— Саботажът трябваше незабавно да е последван от някаква атака. По време на хаоса непосредствено след срива на Илян.

— Или още по-добре — точно преди това — отбеляза Майлс.

— Да. Но не се случи нищо необичайно освен иляновата… Не съм сигурен как да го нарека… болест? Неразположение?

— Неразположение е добър термин — призна Майлс. — „Болест“ загатва за вътрешна причина. Нараняване — за външна. В момента не знам мога ли със сигурност да използвам която и да е от тези думи.

— Вярно. И така, досега не се е случило нищо необичайно освен неразположението на Илян.

„Разрушаването на Илян.“

— Забелязах — отговори Майлс. — Освен ако мотивът не е нещо друго, да речем, лично отмъщение. Не двоен удар, един след друг, а само единичен.

— Да не си започнал да съставяш списък на евентуалните заподозрени?

Майлс изпъшка.

— Ако започнем с това, че допуснем и личните мотиви редом с политическите… може да е дело на който и да е, като отмъщение за което и да е, направено от ИмпСи на него, в което и да е време през последните трийсет години. Дори не е нужно да има някаква логика — този някой може да таи злоба, съвсем неизмерима с началната обида. Това не е посоката, от която трябва да се подхожда към проблема — възможностите са твърде много. Бих предпочел да започна с чипа. Той поне е само един. — Майлс се прокашля. — Обаче… все още се опасявам да не ме зашеметят на портала. Нямах намерение да превзема ИмпСи с голи ръце. Мислех, че ще се крия зад гърба на истински Ревизор, да кажем, някой от ония представителни адмирали от запаса. И все още ми се струва, че бих искал да имам свидетел. Помощник, естествено, но всъщност свидетел. Някой, на когото мога да вярвам, на когото можеш да вярваш и ти, някой с достатъчно голям достъп до секретни материали, но да не е от йерархията на ИмпСи…

— Имаш ли някого предвид? — попита Грегор.

— О, Господи! — възкликна Иван, неволно повтаряйки думите на Грегор и се опули към Майлс. — Това нещо истинско ли е? — Пръстът му се протегна напред и за миг докосна тежката златна верига, символизираща ранга и поста на Имперски Ревизор, която в момента висеше на шията на Майлс. Дебелите й брънки свързваха големи квадратни емайлирани плочки, на които беше гравиран гербът и монограмът на Ворбара. Веригата се спускаше от раменете на Майлс и слизаше през гърдите му; а тежеше, както прецени той, около килограм. На края на веригата със златен клипс беше закачен електронен печат, също украсен с герба на Грегор.

— Искаш ли да се опиташ да обелиш станиола и да изядеш шоколадчето? — сухо се поинтересува Майлс.

— Бр-р-р. — Иван огледа кабинета на Грегор. Императорът седеше на края на бюрото си, люлеейки единия си крак. — Когато онзи тип в ливреята на Грегор пристигна в галоп в Генералния щаб и ме измъкна от работа, си помислих че този проклет дворец гори, или че майка ми е получила сърдечен удар, или нещо от този род. А това си бил само ти, брат’чед?

— В бъдеще, за теб: брат’чед — лорд Ревизор.

— Моля те, кажи ми, че това е шега — обърна се Иван към императора.

— Не е — отвърна Грегор. — Даже е много истинско. Искам ревизорска проверка. Или, за да се изразя по-официално, Ние не сме доволни от сегашното развитие на нещата. Както знаеш, Имперският Ревизор може да поиска каквото му скимне. И първото нещо, което поиска, беше помощник. Честито.

Иван обърна очи.

— Искал е магаре, за да му носи багажа, и първото магаре, за което се е сетил, съм бил аз. Колко мило. Благодаря, брат’чед — лорд Ревизоре. Сигурен съм, че ще е огромно удоволствие.

— Иване, — спокойно каза Майлс, — ще правим ревизия на случая с Илян. Не знам какъв товар ще поискам да носиш, но има голяма вероятност да е твърде взривоопасен. Трябва ми магаре, на което да мога напълно да разчитам.

— О! — Иронията на Иван изчезна като с магия; той се изпъна. — О-о. Илян значи? — След кратко колебание добави: — Отлично. Крайно време беше някой да им подпали задниците. На майка ми ще й хареса.