Лоис Бюджолд - Памет

— Страх те е, че ще застанат на страната на Хароче ли?

— Ами…

Очите на Грегор проблеснаха.

— Винаги остава генерал Ворпарадийс.

— О, Господи! Пощади ме.

Императорът замислено потърка брадичката си.

— Подозирам, че с това ще има малък проблем. Който и Ревизор да ти дам, има петдесет процента вероятност утре сутрин да се върнеш тук и да поискаш втори, за да контролира първия. Всъщност на теб не ти трябва Ревизор, трябва ти щит във формата на Ревизор, за да ти прикрива гърба, докато провеждаш собствено разследване.

— Ами… да. Не знам. Може би… може би в крайна сметка ще успея да направя нещо и с Ворпарадийс. — Само като си представи тази картинка, сърцето му потъна в петите.

— Ревизорът, — каза Грегор, — не е само мой Глас. Освен това той е моите очи и уши, почти в буквалния смисъл на думата. Нещо като сонда, макар и определено не роботизирана, която прониква на недостъпни за мен места и ми докладва за видяното от абсолютно самостоятелна гледна точка. А ти — тук устните на императора трепнаха, — имаш най-самостоятелната гледна точка от всички хора, когото познавам.

Сърцето на Майлс едва не спря. Естествено, Грегор едва ли мислеше да…

— Мисля, — продължи императорът, — че ще си спестим много междинни стъпки, ако просто назнача теб за временен имперски ревизор. Разбира се, с обичайните, точно разграничени пълномощия на Девети Ревизор. Каквото и да правиш, действията ти трябва да са поне смътно свързани с проблема, който си назначен да разследваш: в този случай — състоянието на Илян. Не можеш да даваш заповед за екзекуция и в малко вероятния случай, че арестуваш някого… е, ще съм ти благодарен, ако тези арести са подкрепени от доказателства, достатъчни за повдигане на обвинение. От разследванията на Имперските Ревизори е прието да се очаква известна, хм… безпристрастност и задължителна предпазливост.

— „Всяко нещо, което си струва да се направи — цитира Майлс думите на графиня Воркосиган, — си струва да се направи добре“. — Зачуди се дали очите му не са започнали да светят? Чувстваше ги като въглени.

Императорът позна източника на цитата и се усмихна.

— Точно така.

— Но, Грегор… Хароче ще разбере, че това е измама.

Гласът на Грегор стана много мек.

— Тогава Хароче ще допусне опасна грешка. — А след това добави: — И на мен не ми харесваше как се развиват нещата, но понеже възможността да ида там лично е изключена, не виждах какво мога да направя. Сега виждам. Доволен ли сте, лорд Воркосиган?

— Ох, Грегор! Дори не можеш да си представиш колко! Да работиш тринайсет години с военна командна верига е все едно да се опитваш да танцуваш валс със слон. Бавен, тромав, готов да те настъпи във всеки момент и да те смачка на поничка. Имаш ли представа колко е приятно това — поне веднъж да можеш да танцуваш върху проклетия слон, вместо под него?

— И аз си помислих, че ще ти хареса.

— Да ми хареса ли? Това ще е по-хубаво от оргазъм!

— Не се увличай много — предупреди го Грегор; в ъгълчетата на очите му се образуваха бръчици.

— Няма. — Майлс успокои дишането си. — Но… мисля, че всичко ще е наред. Благодаря ти. Приемам поръчението ви, господарю.

Грегор повика майордома и го прати в подземното хранилище на резиденцията за веригата, символизираща ревизорския пост и несимволичния електронен печат, който вървеше с нея. Докато чакаха връщането му, Майлс каза:

— По традиция Ревизорът прави първото си посещение без да предупреди. — После замислено прибави: — Навярно им е адски забавно.

— Отдавна го подозирам — съгласи се Грегор.

— Но предпочитам да не ме зашеметят, когато вляза през портала на ИмпСи. Как мислиш, дали не трябва лично да се обадиш на Хароче и да го подготвиш за първата ни среща?

— Искаш ли?

— Ммм… не съм сигурен.

— В такъв случай… ще спазим традицията. — В гласа на Грегор се прокраднаха нотки на студен изследователски интерес. — И ще видим какво ще се случи.

Майлс замря, внезапно обзет от подозрения.

— Говориш точно като майка ми. Какво знаеш, което аз не знам?

— Все повече се уверявам, че в момента знам дори по-малко от теб. Но… си мислех за Хароче. Наблюдавах го. Като не броим тази история с Илян, за която изглежда разбираемо нервен, той като че ли спокойно поема делата на ИмпСи. Ако Илян… не се възстанови, рано или късно ще се изправя пред необходимостта да взема решение дали да потвърдя назначението на Хароче, или да намеря някой друг. Любопитен съм да видя от какъв материал е направен. За него ти ще си задачка, и то не от простите.