Лоис Бюджолд - Памет

— Не — отговори Руибал. — Заради процедурите.

Майлс не забеляза никакви катетри, сонди или медицински уреди.

— Какви процедури?

— Ами, в момента никакви. Но изобщо не е лесно да се справяме с него. Да го обличаме и събличаме, наред с всичко друго… е голям проблем за персонала ми.

Без съмнение. Пазачът, който сега се въртеше край вратата вътре в стаята, беше украсен с червено-лилав белег под окото. А на самият Руибал беше разбита долната устна.

— Разбирам…

Той се застави да се приближи и приклекна до главата на Илян.

— Саймън? — неуверено го повика той.

Илян завъртя лицето си към него. Изцъклените му очи примигнаха, фокусираха се и проблеснаха. Бе го разпознал.

— Майлс! Майлс. Слава Богу, че си тук. — Гласът му хриптеше от припряно изговаряните думи. — Жената и децата на лорд Ворвейн — успя ли да ги измъкнеш живи? Комодор Ривек от Сектор четири скоро ще се побърка от страх.

Майлс си спомни тази операция. Тя беше завършена преди пет години. Той облиза пресъхналите си устни.

— Да. Погрижихме се за всички. Измъкнахме ги живи и здрави. — За тази операция го бяха наградили със златна звезда. Сега тя висеше на гърдите му — третата отляво.

— Отлично. Отлично. — Илян въздъхна, облегна се назад и затвори очи. Обградените от гъста четина устни се размърдаха. Очите му се отвориха и в тях отново се разгоря разпознаването — отново. — Майлс! Слава Богу, че си тук. — Опита се да протегне ръце, но фиксаторите го спряха. — Това пък какво е? Махни го от мен.

— Саймън, знаеш ли кой ден сме?

— Утре е рожденият ден на императора. Или е днес? Ти си облечен официално… Трябва да бъда в резиденцията.

— Не — каза Майлс. — Рожденият ден на императора беше преди повече от месец. Чипът ти се е повредил. Трябва да останеш тук, докато открият какво не му е в ред и не го поправят.

— О-о! — Четири минути по-късно Илян отново обърна глава към него. Устните му трепнаха от изумление. — Майлс, какво правиш тук, по дяволите? Пратих те на Тау Кит! Защо никога не изпълняваш заповедите ми?

— Саймън, чипът ти се е повредил.

Илян се усъмни:

— Кой ден сме? Къде съм?

Майлс повтори обяснението отново.

— Божичко! — промълви Илян. — Ама че гадна работа. — Той безволно легна, а на лицето му се изписа стъписано изражение.

Пет минути по-късно той за пореден път погледна към Майлс.

— Майлс! Какво правиш тук, по дяволите?

„Мамка му.“ На Майлс му се наложи да стане и около минута обикаляше стаята. „Не знам още колко ще мога да издържа.“ Едва тогава осъзна, че доктор Руибал внимателно го наблюдаваше.

— През цялата седмица ли е в същото състояние? — попита Майлс.

Лекарят поклати глава.

— Не, той определено и напълно измеримо прогресира. Неговите… не знам точно как да ги нарека… неговите моменти на временно объркване постепенно зачестяват на все по-малки интервали. Първия ден регистрирах само шест скока. А вчера — по шест на час.

Сега бяха два пъти по-чести. Майлс се обърна към Илян. След малко шефът на ИмпСи го погледна и лицето му грейна.

— Майлс! Какво става, по дяволите?

Майлс търпеливо повтори всичко. Той разбра — няма значение, дори да се повтаря. На Илян този разказ нямаше да му омръзне. И след пет минути вече нямаше да помни нищо за това.

Следващия път Саймън намръщено го погледна.

— Кой, мамка му, пък си ти?

— Майлс. Воркосиган.

— Не говори глупости. Майлс е на пет години.

— Чичо Саймън. Погледни ме.

Илян сериозно впери очи в него, след което прошепна:

— Внимавай. Дядо ти иска да те убие. Разчитай на Ботари.

— Ох, точно това правя — въздъхна Майлс.

Три минути по-късно:

— Майлс! Какво става, по дяволите? Къде съм?

Майлс повтори урока.

Пазачът с насиненото око отбеляза:

— Как става така, че през цялото време ви вярва? На нас ни вярва най-много в един от всеки пет случая. А през останалите четири се опитва да ни убие.

— Не знам — отвърна Майлс, чувствайки се измъчен до краен предел.

И отново:

— Майлс! Ворберг те е открил!

— Да… да!? — Майлс се наведе към него. — Саймън, кой ден сме днес?

— Господи, не знам. Проклетият ми чип се е скапал тотално и не може да се поправи. Стопил се е на сополи в главата ми. Направо ме побърква. — Той силно стисна ръката на Майлс и с неописуема настойчивост се втренчи в очите му. — Не мога да издържам повече. Ако това проклето нещо не може да се поправи… закълни се да ми прережеш гърлото. Не позволявай това да продължава вечно. Самият аз не мога да го направя. Закълни ми се. Дай ми думата си на Воркосиган!