Лоис Бюджолд - Памет

— Благодаря ви, господа — каза Майлс, когато процедурата по запознанството приключи. Той седна, седнаха и останалите, освен Руибал, явно избран да говори пръв.

— С какво бихте искали да започна, милорд ревизор? — попита той Майлс.

— Хм… защо не започнете отначало?

Полковникът покорно задудна дълъг списък с неврологични изследвания, илюстрирайки ги с данни и резултати на холовидеото.

След няколко минути изброяване Майлс го прекъсна:

— Извинете ме. Не се изразих точно. Можете да прескочите всички негативни резултати. Преминете направо на позитивните.

Последва кратко мълчание.

— С две думи — накрая каза Руибал, — не открих никакви доказателства за органични поражения на нервната система. Равнището на физиологически и психологически стрес е опасно високо, но според мен това по-скоро е следствие, отколкото причина за биокибернетичния срив.

— Съгласен ли сте с това мнение? — попита Майлс вицеадмирала и Авакли кимна, макар и с леко присвити устни, сякаш за да намекне за вечната възможност от човешка грешка. Авакли и Руибал си кимнаха и Авакли зае мястото на Руибал пред холопроектора.

Авакли имаше подробна холокарта на вътрешната структура на чипа, чието изображение извика на екрана. Майлс изпита известно облекчение. До този момент малко се боеше да не чуе, че през тези тридесет и пет години медицинската служба на ИмпСи е изгубила ръководството за потребителя. Но, както изглеждаше, имаха предостатъчно данни. Самият чип представляваше невероятно сложен сандвич от органични и неорганични молекулярни пластове, с размери около пет на седем и дебелина половин сантиметър, имплантиран във вертикално положение между двата дяла на мозъка на Илян. В сравнение с броя на неврологичните връзки, които излизаха от него, управляващите имплантанти на скоковите пилоти приличаха на детски играчки. С най-голяма сложност, изглежда, се отличаваше не протеиновото хранилище на данните, а мрежата за извличане на информация, макар че и двете бяха не само дяволски сложни, а направо непостижими. Тази мрежа представляваше нещо като самообучаваща се система, която по сложен и нелинеен способ се формираше самостоятелно след имплантирането на чипа.

— И така, тази… повреда, която наблюдаваме, е ограничена само в органичната или в неорганичната част? Или е засегнало и двете? — попита Майлс биокибернетика.

— В органичната — отвърна Авакли. — Почти сто процента.

Вицеадмиралът, разбра Майлс, беше от онези учени, които никога не сключват облози, без да се застраховат срещу грешка.

— За съжаление — продължи Авакли, — съдържащата се в чипа информация не може да се прехвърли на друг носител. Там няма никакъв еквивалент на инфопорт за външно включване. Само хиляди и хиляди невронни проводници, които влизат или излизат в това нещо по цялата му повърхност.

Ако се погледне предисторията на чипа — супер-защитено бунище с всякакви сведения за император Ецар, това изглеждаше съвсем логично. Майлс няма да се учуди ако разбереше, че това нещо е било преработвано по специална поръчка така, че да не могат да се извличат данни от него.

— Хм… бях останал с впечатлението, че устройството функционира успоредно с мозъчната памет на Илян. То всъщност не я замества, нали?

— Точно така, милорд. Невронните входове само са свързани със сензорните окончания, а не пренасочват информацията към себе си. Хората с такива чипове явно имат двойна памет за всичките си преживявания. Което, съдейки по всичко, е основният фактор, провокиращ високата вероятност впоследствие да развият ятрогенна шизофрения. Нещо като неотстраним конструктивен дефект, но не толкова на чипа, колкото на човешкия мозък.

Руибал се прокашля, с което вежливо изрази теоретично — или може би теологично — несъгласие.

Илян сигурно бе роден шпионин. Способността да балансираш с повече от една действителност в главата си, докато получиш доказателство, без да полудееш от неопределеността на обкръжаващия те свят, определено бе характерна само за великите детективи.

През това време Авакли премина към високонаучно обсъждане на трите възможни плана за извличане на някаква информация от чипа. И трите изглеждаха скалъпени набързо и резултатите биха били съмнителни; докато ги описваше, самият Авакли не изглеждаше особено доволен или ентусиазиран. Повечето от тях представляваха деликатни микроневрохирургически операции с продължителност няколко часа. Руибал непрекъснато се мръщеше.