Лоис Бюджолд - Памет

— В този чип има само четири категории информация — продължи Майлс. — Стара и излязла от употреба. Текуща, която е документирана на материални носители — Илян винаги е трябвало да действа съобразно предположението, че всеки момент може да умре или да бъде убит, и тогава Хароче или някой друг ще трябва да поема тази длъжност „в движение“. После са личните неща, които не са от полза за никой друг, освен за самия него. Може би дори не и за него. Трийсет и пет години взимане на душ, хранене, преобличане, церемонии. И не чак толкова много полови контакти, опасявам се. Купища слаби романи и холодрами, всичко това е там, дума по дума. И някъде сред тези милиарди образи може би има десетина опасни тайни, които не знае никой друг. Които, може би, не бива да знае никой друг.

— Какво искате да направим, милорд Ревизор? — попита Руибал, нарушавайки мълчанието, надвиснало след този монолог.

„Нали искаше власт? Е, сега я имаш, момче.“ Майлс въздъхна.

— Искам да поговоря с още един човек. Междувременно… пригответе всичко необходимо за хирургическото изваждане на чипа. Техниката, разбира се, но най-вече — специалист. Искам най-добрия специалист, когото можете да откриете, независимо дали е от ИмпСи или не.

— Кога трябва да започнем, милорд? — попита Руибал.

— Бих искал да сте свършили след два часа. — Майлс почука по масата и се изправи. — Благодаря ви, господа. Свободни сте.

Майлс се обади на Грегор по обезопасен комуникационен пулт направо от клиниката.

— Откри ли каквото искаше? — поинтересува се императорът.

— Не съм искал нищо такова. Но имам напредък. Сигурен съм, че за теб няма да е изненада да научиш, че проблемът не е в мозъка на Илян, а в проклетия чип. Той неконтролирано бълва стари пакети данни. Приблизително на всеки пет минути той залива ума му с кристално ясни спомени от случайни моменти в миналото. Ефектът е… ужасяващ. Причината не е известна, не могат да го поправят, изваждането на чипа ще унищожи всички данни. Ако го оставят на място, Илян е изгубен. Сам можеш да си направиш заключението.

Грегор кимна.

— Изваждане.

— Изглежда неизбежно от медицинска гледна точка. И досега това трябваше да е… ако не направено, поне трябваше да е подготвено и предложено. Проблемът е там, че Илян не е в състояние да даде съгласие за операцията.

— Разбирам.

— Освен това не знаят какъв ще е резултатът от изваждането. Пълно възстановяване, частично възстановяване, личностни промени, промени в интелекта — просто нищо не е известно. Искам да кажа, че може да не получиш обратно своя шеф на ИмпСи.

— Разбирам.

— Та така. Има ли на този чип нещо, което би искал да запазиш и за което не знам?

Грегор въздъхна.

— Сигурно единственият човек, който може да отговори на този въпрос, е баща ти. А през почти петнайсетината години, откакто навърших пълнолетие, той не намери за нужно да сподели нещо от това с мен. Изглежда, че старите тайни трябва да си останат такива.

— Сега Илян е твой васал. Съгласен ли си да извадят чипа, господарю мой?

— Ти какво ще ме посъветваш, Ревизоре мой?

Майлс въздъхна.

— Да го извадят.

За момент Грегор прехапа долната си устна, после лицето му се втвърди.

— Тогава нека оставим мъртвите да лежат в гробовете си. Да оставим миналото да си отиде. Действай.

— Слушам, сир.

Майлс прекъсна връзката.

Този път го приеха в кабинета на Хароче без никакви забавяния или възражения. Генералът, който четеше нещо на монитора си, му даде знак да седне. Майлс обърна стола с облегалката напред и го възседна, кръстосвайки ръце на облегалката.

— Е, милорд Ревизор — след като изключи пулта, каза Хароче. — Надявам се, че готовността на моите подчинени към сътрудничество ви е задоволила.

Илян по-добре се справяше с иронията, но трябваше да отдаде дължимото на заместника му поне за опита.

— Да, благодаря ви.

— Признавам, че съм ви подценил. — Хароче посочи комуникационния пулт. — Виждал съм ви да се появявате тук и отново да изчезвате години наред и знаех, че работите в секретни операции. Но не винаги бях наясно точно какъв тип оперативник сте и до каква степен са засекретени операциите. Нищо чудно, че бяхте любимец на Илян. — Отправеният му към куртката на Майлс пронизителен поглед сега бе по-скоро преценяващ, отколкото скептичен.

— Прочели сте досието ми, нали? — Майлс не си позволи да трепне пред погледа на Хароче.

— Прегледах обобщенията и някои от бележките на Илян. Пълното проучване на файловете ще отнеме най-малко седмица. А в момента времето ми е изключително ценно.