Лоис Бюджолд - Памет

Илян помълча.

— Да го извадите?… — Той докосна челото си с ръка. — Но как ще живея без него?

— Според най-оптимистичните прогнози на медиците — така, както си го правил през първите двайсет и седем години от живота си преди да ти го имплантират.

Погледът на Илян беше мрачен и изплашен.

— И той ще отнесе… всичките ми спомени? Ще изгубя целия си живот? О, Господи, Майлс! — Той замълча за миг и добави: — Май предпочитам да ми прережеш гърлото.

— За това и дума не може да става, Саймън.

Илян поклати глава. И отново изчезна, преобразявайки се в друг Илян, започвайки още един цикъл:

— Майлс! Какво правиш тук? Какво правя аз тук? — Той погледна цивилните си дрехи — или харесваше някакъв изключително досаден, вмирисан на нафталин стил, или не вярваше на собствения си вкус. — Трябваше да се явя в Съвета на графовете в пълна парадна униформа. Трябва да им съобщя… трябва да им съобщя…

Майлс не можеше да реши дали при сегашните обстоятелства това беше съзнателно съгласие на човек, който е разбрал всичко, или не. Дали Илян го беше разбрал? Но Майлс нямаше какво друго да направи. И той започна да повтаря зазубрения наизуст текст. Отново и отново.

Най-накрая доктор Руибал доведе лейди Алис в стаята. Както го беше помолил Майлс, той накратко й беше обяснил положението; Майлс разбираше това по застиналото й, огорчено лице.

— Здравей, Саймън — раздаде се тихият й, мелодичен алт.

— Лейди Алис! — На лицето му се изредиха няколко изражения, сякаш търсеше нещо в паметта си, но какво именно — Майлс не знаеше. — Ужасно съжалявам за смъртта на лорд Ворпатрил — каза накрая Илян. — Само да знаех къде точно в града сте… Опитвах се да спася адмирал Канциан. Само да знаех! Как е детето?

Извинения и съболезнования за убийството на съпруга й, извършено преди тридесет години. Канциан бе починал от старост преди пет години. Алис измъчено погледна Майлс, после се обърна към Илян.

— Да, Саймън, всичко е наред — отговори му тя. — Лейтенант Куделка ни преведе през войската на Вордариан. Сега вече всичко е наред.

Майлс кимна и повтори заучения текст, за да даде представа на Алис. Тя внимателно изслуша всичко, наблюдавайки как лицето на Илян преминава през обичайната последователност от емоции: изумление, отрицание и страх. В нейно присъствие от грубия му войнишки език не остана нито следа. Майлс стана от стола и й го отстъпи. Алис без колебание седна и хвана ръката на Саймън.

Илян примигна и вдигна поглед към нея.

— Лейди Алис! — Лицето му омекна. — Какво правите тук?

Майлс се оттегли до вратата, откъдето наблюдаваше Руибал.

— Много интересно — каза лекарят, гледайки телеметричния монитор на стената. — Кръвното му налягане малко се понижи.

— Да. Не съм… изненадан. Елате в коридора да поговорим. Искам да разменя няколко думи и с Авакли.

Майлс, Руибал и Авакли — и тримата вече само по ризи с навити ръкави, — седяха в стаята на санитарите и пиеха кафе. Майлс изведнъж съобрази, че навън отдавна бе нощ. Споделяйки механистичната вечност на Илян, самият той започна да бърка времето.

— И така, вие твърдите, че тукашната операционна има всичко необходимо за провеждане на хирургичната операция — каза Майлс. — Тогава ми разкажете повече за хирурга.

— Той е заместник главният ми хирург, специалист по имплантиране и поддръжка на неврални чипове на скокови пилоти — отвърна Авакли.

— А защо да не вземем вашия главен хирург?

— Той също е добър, но този е по-млад, завършил е по-наскоро. Мисля, че той е оптималният компромис между съвременност на подготовката и практическия опит.

— Имате ли му доверие?

— Нека се изразя така — каза биокибернетикът. — Ако през последните пет години поне веднъж сте пътували със скоростен имперски куриерски кораб, навярно самият вие вече сте му доверявали живота си. Той имплантира чипа и на личния пилот на императора.

— Отлично. Приемам избора ви. Кога може да дойде и да започне операцията?

— Може да го докараме с флаер от областта Вордариан още тази нощ, но мисля, че е по-добре да го оставим да се наспи както трябва. Аз бих му дал поне един ден, за да се запознае със случая и да подготви план за хирургичната намеса. След това зависи от него. Най-вероятно ще станем свидетели на операцията най-рано вдругиден.

— Разбрах. Много добре. — Майлс не можеше да направи нищо, за да ускори нещата. — Това означава, че екипът на доктор Авакли има още два дни да си поиграе със своята част от проблема. Съобщете ми, ако откриете някакъв нов подход, който няма да въвлече Илян още по-силно в… в това. А, да! Имам едно предложение. Когато свършите операцията, екипът на доктор Авакли ще стане патологоанатом на чипа. Искам да се направи аутопсия на това дяволско нещо, дори и да е пукнало. Каква е причината за повредата? Това искат да знаят и ИмпСи, и аз. И си помислих, че можем да добавим в екипа един човек, който може би ще успее да сподели с вас интересен галактически опит. Той има лаборатория в Имперския научноизследователски институт по биотехнологии край Ворбар Султана, където изпълнява някаква секретна работа. Казва се Вон Уедел. — Някога известен на Джаксън Хол като доктор Хю Канаба. Една от ранните операции на „Дендарии“ беше инкогнито да измъкнат бежанец от Джаксън Хол на Бараяр, където той получи ново име, нов живот и ново лице. Да го измъкнат заедно с някои от най-секретните генетични разработки в галактиката. Сержант Таура беше един от най-първите му и най-съмнителни проекти. — По образование е молекулярен биолог, но предишните му експерименти са включвали извънредно… ами, наистина странни неща. В известен смисъл е нещо като черна овца и… ъ-ъ… в характера му има нещо от примадона, но мисля, че идеите му ще ви се сторят интересни.