Лоис Бюджолд - Памет

— Именно това ще трябва да установим.

Майлс върна стерилната престилка на санитаря и намери в стаята куртката си с колекцията награди. После надникна в съседната стая. Там търпеливо седеше лейди Алис Ворпатрил; щом като го видя, тя вдигна поглед.

— Свършиха — докладва Майлс. — И засега всичко е наред. Изглежда, че отново се е върнал към нещо като нормално състояние — или поне върви уверено натам. Макар че е малко унил. Не виждам причина да не го посетиш, ако искаш.

— Искам. — Лейди Алис стана и бързо мина покрай него.

Майлс се запъти към секретната лаборатория в дъното на коридора, която вече беше заета от екипа на доктор Авакли.

Вече бяха сканирали чипа, но все още не бяха започнали да го разглобяват. Погледът на Майлс беше привлечен от новия член на екипа — висок слаб мъж, който преднамерено стоеше настрана от останалите.

Доктор Вон Уедел, навремето известен като доктор Хю Канаба от Джаксън Хол, сега имаше по-светла кожа, по-тъмна коса и зеленикаво-сиви очи вместо тъмнокафявите, които имаше когато Майлс го видя за първи път. Високата дъга на скулите и носа му придаваха още по-запомнящ се вид. Но изражението на интелектуалното превъзходство, което излъчваше, си оставаше същото.

Уедел забеляза Майлс и очите му се разшириха. Майлс мрачно му се усмихна. Едва ли добрият докторът е забравил „адмирал Нейсмит“. Майлс го издърпа на крачка встрани и, след като понижи глас, каза:

— Добро утро, доктор Уедел. Радвате ли се на новата си самоличност?

Уедел лесно се справи с изненадата.

— Благодаря, да. А вие… хм, радвате ли се на своята?

— Всъщност това е старата ми самоличност.

— Наистина ли? — Уедел повдигна вежди, изучавайки и разшифровайки майлсовата бараярска униформа на Дома, ордените по нея и златната верига на шията на Майлс. — Хм. Да разбирам ли, че вие сте Имперският Ревизор, на когото трябва да благодаря за прекъсването на работата ми в Научния институт?

— Точно така. До сега вече трябва да сте разбрали, че понякога ние, поданиците на Империята, имаме изненадващи задължения. Такава е цената да си бараярец. Една от многото.

— Поне климатът ви е много по-добър — въздъхна Уедел.

В сравнение с климата на Джаксън Хол, разбира се. И биологът не говореше само за времето.

— Много се радвам, че сте доволен — каза Майлс. — Ако знаех, че ще ви видя, щях да ви донеса поздрави от сержант Таура.

— Божичко, още ли е жива?

— О, да. — „Но не благодарение на теб.“ — Адмирал Авакли навярно ви е информирал за извънредно деликатния проблем, който възложих на екипа му. Надявам се, че вашият доста разнообразен опит може да им помогне да открият решението. Имате ли вече някакви идеи?

— Няколко.

— С естествени причини ли са свързани, или със саботаж?

— Ще търся следи от саботаж. Ако не успея да открия, ще трябва да приемем, че причините са естествени. Ако е подробен, анализът ще отнеме няколко дни.

— Искам да е максимално подробен. Молекула по молекула, ако се налага.

— О-о, именно това ще трябва да направим.

— Освен това… хм, запомнете, че макар да сте в лабораторията на ИмпСи и, разбира се, да участвате в екипа, вие не сте в командната верига на Службата. Ще докладвате лично на мен.

Уедел замислено свъси вежди.

— Това е… много интересно.

— Тогава започвайте.

Ученият малко иронично наклони глава.

— Да, милорд… хм… Воркосиган, нали?

— Тази седмица „Милорд Ревизор“ ще е по-правилно.

— Повишение значи.

— Едва ли бих могъл да се издигна по-нависоко, без да ми потече кръв от носа поради разредения въздух.

— Това предупреждение ли е?

— Само ви ориентирам. От любезност.

— А! Благодаря ви. — Уедел кимна и отиде да наблюдава манипулациите през рамото на Авакли.

Уедел все още беше ужасен досадник, помисли си Майлс. Но разбираше от молекулярна биология.

След кратък разговор с адмирал Авакли Майлс се обади на Грегор, за да му съобщи за успешната операция. После отиде да види Илян. Завари го да седи на леглото, облечен. Лейди Алис бе до него. Когато Майлс влезе, Илян леко се усмихваше — първото не терзаещо душата изражение, което Майлс виждаше на лицето му от седмици.

— Здравейте, сър. Радвам се, че сте отново с нас.

— Здравей, Майлс. — Илян предпазливо кимна и докосна челото си, сякаш за да се увери, че главата му си е на мястото. — Откога си тук? Ела по-близо.

— От около четири дни. Или пет. — Майлс се приближи от другата му страна, срещу Алис.

Саймън също изучи униформата и ордените му, после протегна ръка и докосна златната ревизорска верига, която се отзова с тих мелодичен звук.