Лоис Бюджолд - Памет

— Е, това е всичко. Вече е изцяло ваш, доктор Руибал.

— Беше… по-просто, отколкото очаквах — отбеляза Майлс.

— Няколко пъти по-просто, отколкото трябва да е било самото имплантиране — съгласи се хирургът. — Когато за пръв път видях картата на чипа, направо се ужасих: помислих си, че ще трябва да влизам вътре и да освобождавам всички нервни връзки от другия им край, по целия мозък. Но после съобразих, че мога просто да ги оставя там.

— А няма ли да има някакви последствия от това, че ги оставихте вътре?

— Не. Просто ще си лежат там, абсолютно инертни и безобидни. По тях вече не преминава нищо, веригата вече е прекъсната.

— Да го извадя ли от упойка? — попита анестезиологът доктор Руибал и хирурга.

Руибал въздъхна дълбоко:

— Да. Събудете го. Да видим какво сме направили.

Изсъскване на спринцовка. Известно време анестезиологът следеше ускоряващото се дишане на пациента, след това по даден от хирурга знак го екстубира и разхлаби фиксаторите, държащи главата му. Бледото лице на Илян постепенно порозовя, застиналото му изражение леко се оживи.

Кафявите очи на Илян се отвориха: погледът му припряно се замята от лице на лице. После облиза с език пресъхналите си устни.

— Майлс? — изшептя той. — Къде съм, по дяволите? И какво правиш ти тук?

Сърцето на Майлс пропадна някъде надолу — толкова приличаше на всичките беседи, които водеше с Илян през последните четири дни. Но погледът на Илян, макар и неуверен, се задържа на лицето на Майлс.

Майлс се промуши през тълпата медици, които му направиха път.

— Саймън, ти си в операционната в клиниката на ИмпСи. Чипът ти за ейдетична памет се повреди. Непоправимо. Току-що го извадихме.

— А-а. — Илян се намръщи.

— Какъв е последният ви спомен, господине? — попита Руибал, наблюдавайки го внимателно.

— Спомен ли? — Илян потръпна. Дясната му ръка се повдигна към слепоочието, после напред, сви се — и отново падна. — Аз… Всичко е… като сън. — Той помълча за момент и добави: — Като кошмар.

Майлс си помисли, че това е превъзходна демонстрация на ясно и правилно възприятие, макар че Руибал сбърчи вежди.

— Кой… — започна Илян, — взе решение… за това? — Смътен жест сочеше някъде към главата.

— Аз — призна Майлс. — Или по-точно, посъветвах Грегор, а той се съгласи.

— Грегор те е направил главен тук?

— Да. — Майлс мислено потръпна.

— Добре — въздъхна Саймън. Майлс възстанови дишането си. — Ами ИмпСи? Какво се случи? Колко време?…

— В момента зад комуникационния ти пулт седи генерал Хароче.

— Лукас ли? А, добре.

— Той овладя положението. Освен случая с теб няма сериозни кризи. Можеш да си починеш.

— Наистина съм уморен — призна Илян.

Изглеждаше напълно съсипан.

— Не съм изненадан — отвърна Майлс. — Това продължава повече от три седмици.

— Сега вече — край… — Гласът на Илян стана по-тих, дори въпросителен. Ръката му отново трепна в онзи странен жест край лицето, сякаш извикваше в паметта си… сякаш се опитваше да извика от паметта си видеокартина, която не се появяваше пред вътрешния му поглед. Дланта му трепна и отново се сви в юмрук; той едва ли не с усилие отпусна ръка до тялото си.

В този момент Руибал се намеси и направи няколко първични теста. Илян не се оплака от нищо по-сериозно от слабо главоболие и болки в мускулите и макар с известно удивление да разгледа ожулените кокалчета на ръцете си, не попита за тях, нито за белезите по китките си. Когато тръгнаха да го пренасят в стаята му, Майлс го последва.

Когато настаниха Илян в леглото, Руибал накратко докладва на Майлс направо в коридора:

— Веднага щом физическото му състояние се стабилизира — тоест когато се нахрани, отиде до тоалетната и се наспи, — ще започна комплекс от когнитивни тестове.

— А кога може да… не, предполагам, че още е рано да се пита за това — каза Майлс. — Щях да попитам кога може да се прибере у дома. — В онова място, което служеше на Илян за дом. Майлс си спомни как преди много години самият той беше поживял известно време в един от тези лишени от прозорци апартаменти за свидетели, няколко етажа по-долу, и се сгърчи вътрешно.

Руибал сви рамене.

— Ако не се появят усложнения, съм готов да го изпиша след два дни. Разбира се, после ще трябва да идва тук за ежедневни прегледи.

— Толкова скоро?

— Както сам видяхте, операцията не беше твърде инвазивна. Може да се определи почти като козметична. Във физически смисъл.

— А в нефизически?