Лоис Бюджолд - Памет

Поклонението му го отведе до редицата стаи на втория етаж, откъдето най-добре се виждаше градината зад замъка. Тук се разполагаше неговият великолепен дядо — в последните години от живота си. След смъртта на стария граф бащата и майката на Майлс предпочетоха да не се местят в тези стаи, а си запазиха предишните, също обширни, които се намираха на следващия етаж. Стаите на стареца бяха ремонтирани и превърнати в нещо като стаи за гости от императорска класа: спалня, отделна баня, гостна и кабинет. Дори на Иван, голям ценител на комфорта, не му достигна наглост да поиска за себе си тези елегантно обзаведени помещения по време на неотдавнашното и непродължително пребиваване тук. Той зае малката спалня, която се намираше до стаята на Майлс — макар че, може би, за да му е по-удобно да не изпуска от поглед своя чудат братовчед.

Майлс огледа мълчаливите покои и в този момент го озари вдъхновение.

— Отвличане? — измърмори генерал Хароче на следващата сутрин, докато гледаше Майлс над Иляновския ком-пулт.

Майлс безгрижно се усмихна.

— Нищо подобно. Покана. Каня Илян, за времето на неговото възстановяване, да се наслади на гостоприемството на замъка Воркосиган, която му отправям от името на баща си, когото в момента замествам.

— Екипът на адмирал Авакли все още не е изключил възможността за саботаж, макар че самият аз съм склонен да дам естествено обяснение на повредата. Но, отчитайки тази неопределеност, дали замъкът Воркосиган е достатъчно сигурен? В сравнение с щаба на ИмпСи?

— Ако чипът на Илян е бил обект на диверсия, това спокойно може да се е случило на територията на ИмпСи. В крайна сметка той прекарваше повечето си време там. А и… хм… ако ИмпСи не осигурява безопасността на замъка Воркосиган, това определено ще е изненада за бившия лорд-регент. Аз дори бих го нарекъл сериозен скандал.

Хароче се усмихна — по-точно се озъби.

— Точка за вас, милорд Ревизор. — Той погледна към Руибал, който седеше до Майлс. — А как изглежда това преместване от ваша, медицинска гледна точка, доктор Руибал? Като добра или лоша идея?

— Ммм… Предполагам, по-скоро добра, отколкото лоша — отвърна ниският пълничък невролог. — Физически Илян е готов да се завърне към нормален обикновен живот. Все още не може да става и дума за работа, разбира се. По-голямото разстояние между него и кабинета му може да ни помогне да избегнем много спорове на тази тема.

Хароче повдигна вежди. Очевидно изобщо не беше допускал възможността за подобни усложнения.

— Нека си вземе отпуск по болест — добави Руибал, — да си почине, да се поотпусне, да почете нещо или да се занимава с нещо друго… с всичко, което ще възпрепятства възникването на нови проблеми. Нищо не ми пречи да провеждам ежедневния медицински преглед и там.

— Нови проблеми ли? — Майлс забеляза какви думи избра да използва Руибал. — Какви са сегашните му проблеми? Възстановява ли се?

— Ами, физически е добре, макар и разбираемо уморен. Двигателните му рефлекси са нормални. Но краткотрайните му спомени, откровено казано, в момента не стават за нищо. Резултатите от когнитивните му тестове, които изискват точно такъв вид памет, са далеч под нормите. Разбира се, предишната му норма беше изключителна. Още е твърде рано да се каже дали завинаги ще остане в това състояние, или с времето мозъкът му ще се приспособи към промяната. Или дали няма да се наложи някаква медицинска интервенция. Или — Боже, опази — каква форма ще възприеме тя. Предписвам му няколко седмици почивка и разнообразни занимания, после ще видим.

С това Руибал печелеше време, за да обмисли възможните решения.

— Звучи ми разумно — каза Майлс.

Хароче кимна съгласно.

— Какво пък, отговаряте за него с главата си, лорд Воркосиган.

След още един разговор лично с Авакли в лабораторията му Майлс отиде в клиниката на ИмпСи, за да предаде поканата на Илян. Там откри неочакван съюзник за самоналожената си кампания по убеждаване в лицето на лейди Алис, която отново бе наминала да посети Илян. Както обикновено, тя беше безупречно облечена, днес в нещо тъмночервено и ворски женствено, с други думи — скъпо.

— Но това е великолепна идея — възкликна тя, когато Илян колебливо започна да възразява. — Много мило от твоя страна, Майлс. Корделия би го одобрила.

— Смятате ли? — попита Илян.

— Да, несъмнено.

— И в онези апартаменти има прозорци — вежливо отбеляза Майлс. — Ужасно много прозорци. Това винаги най-много ми е липсвало, когато съм засядал тук.