Лоис Бюджолд - Памет

— Е, какво мислиш за избора на Хароче за шеф на безопасността на императорската сватба? — небрежно подхвърли Майлс, без връзка с предишната реплика.

— Кого е избрал? — попита Илян.

— Ти кого щеше да назначиш?

— Полковник Вортала. Той познава столицата по-добре от всичките ми хора.

— Съгласен съм с теб — рече Майлс. Алис, която тъкмо се надигаше, за да си тръгне, потръпна. Илян внезапно се намръщи и присви очи, но не каза нищо повече. Леко предизвикателно той махна на Майлс да остане на мястото си и с педантична галантност отиде сам да изпрати лейди Алис до колата й.

Майлс стана и се протегна. Беше уморен повече, отколкото бе нормално за свършеното през деня.

„Това ще е доста странно.“

Двамата бързо свикнаха с новото ежедневие в замъка Воркосиган. Ставаха, когато поискат, и обикновено не се засичаха в кухнята сутрин, макар че се срещаха по-официално на обяд и на вечеря. Майлс всеки ден ходеше в Имперската военна болница, огромен медицински комплекс от другата страна на реката, която разделяше Стария град на две части. Първия ден го накараха да чака в коридора като всеки друг ветеран, нуждаещ се от медицинска помощ, но той сякаш случайно спомена за новия си статус на изпълняващ длъжността Имперски Ревизор и това не се повтори. Какво пък, все трябваше да има някаква полза от шоколадената верига на Грегор.

На втората вечер дойде Дъв Галени. Преместването на Илян в някогашните стаи на графа, изглежда, изненада комареца; той се опита да отклони предложението да остане на вечеря, но Майлс не му позволи. Дъв се държеше сковано и се чувстваше неловко, вечеряйки със страшния си бивш шеф; цялата тази история много го подтиска, помисли си Майлс. Галени дипломатично се преструваше, че не забелязва белите петна в паметта на Илян, и бързо възприе метода на Майлс да намесва в беседата фрази-напомняния, които помагаха на Илян да не губи нишката на разговора, или поне да поддържа илюзия за това.

Лейди Алис ги посещаваше често, както бе обещала, макар че с наближаването на императорския годеж й оставаше все по-малко време. В кабинета й в двореца вече имаше не един, а двама лични секретаря. Отбиваше се и Иван, винаги точно навреме, за да го поканят на обяд или вечеря. Появиха се петима-шестима стари военни другари на Илян, които също усвоиха навика да пристигат около времето за чай. Сред тях беше Гай Алегре, шеф на комарския отдел в ИмпСи, който за щастие имаше благоразумието да не позволява на Илян да разговаря за работа.

Охраната на ИмпСи, която присъстваше от вежливост в замъка на липсващия вицекрал на Сергияр, се увеличи от един човек до по-сериозната цифра три. Като неприятен страничен ефект ефрейтор Кости се лиши от персоналния си обяд в отделна опаковка; той обаче посещаваше кухнята след дежурство, затова Майлс реши, че едва ли е заплашен от гладна смърт. Сметките за продукти в замъка Воркосиган ставаха доста впечатляващи, макар че изобщо не можеха да се сравняват със сумите, които са се харчели докато графът беше тук.

Майлс всеки ден се обаждаше на адмирал Авакли, за да научава последните новини за напредъка на екипа му. Забележките на биокибернетика бяха предпазливи, както се полагаше на учен, но Майлс успя да заключи, че имат устойчив прогрес, макар и в посока на отхвърляне на грешните хипотези. Майлс не притискаше Авакли, изисквайки по-изчерпателни заявления. Това беше именно такъв случай, в който не трябваше да допускат грешки от бързане, както по отношение на отговора „да“, така и на „не“. А и нямаше смисъл да бързат. Стореното беше сторено и нито Майлс, нито Авакли, нито който и да било друг можеше да го поправи.

Медицинският пробив, който очакваше Майлс, дойде на шестия ден, но не от екипа на адмирала. Криологът и неврологът от Имперската военна болница, които заедно се занимаваха с неговия случай, най-после успяха да предизвикат пристъп в лабораторни условия.

Майлс се свести от до болка познатите пъстри фойерверки, следвани от мрак, и установи, че все още лежи на масата за прегледи; главата му беше фиксирана в скенер с размерите на половин стая, а тялото му беше оплетено с проводници. Трима разтревожени медицински техници стояха около него — вероятно ги бяха поставили там, за да не му позволят да падне по време на конвулсиите, но далеч по-вероятно — да следят за правилната регулировка на мониторите. Полковник доктор Ченко, неврологът, и капитан доктор Д’Гайс, криологът, енергично подскачаха насам-натам, смееха се и си сочеха разни данни на мониторите. Това определено беше най-доброто зрелище откакто на панаира в Хасадар бяха докарали дресирана мечка, караща колело, която изплаши всички коне. Майлс изстена, но и това не му осигури незабавно внимание от тяхна страна; мониторите очевидно бяха много по-интересни.