Лоис Бюджолд - Памет

— Утре ще ви се обадя, милорд — припряно извика Ченко след него, докато вратата се затваряше със съскане.

Влизайки в покритото с черно-бели плочки предверие на замъка Воркосиган, Майлс откри Илян да седи на пейката до витото стълбище. Беше се изкъпал, избръснал, вчесал и носеше пълна парадна униформа с всичките си награди. Майлс преживя ужасни мигове, мислейки си, че: а) Илян се е объркал и мисли, че отива на доклад при императора или б) Майлс се е объркал и Илян наистина отива на доклад при императора.

— Какво става, Саймън? — с престорена небрежност в гласа попита той.

— А, ето те и тебе, Майлс! Къде, каза, че отиваш? А, във Военната болница, ето къде. Извинявай. Да. Лейди Алис ме помоли да я придружа на концерт, на който ще ходи тази вечер.

— На концерт ли? Не знаех, че обичаш концерти. Къде?

— В концертната зала на Ворбар-Султана. Не знам дали обичам концерти или не. Въпреки че много пъти съм охранявал сградата, когато Грегор е бил там, никога не съм имал възможност да седна и да слушам музиката. Може би най-после ще открия защо такива красиви хора като леля ти ходят на концерти.

— За да се поперчат пред другите, предполагам — отвърна Майлс. — Макар че това навярно не е единствената причина, поради която местата там се запазват за две години напред. Явно столичната концертна зала е най-добрата на Бараяр.

Концерт. Колко неочаквано. Първата публична поява на Илян след инцидента определено щеше да окаже интересен ефект върху столичната фабрика за слухове. Илян, след като се беше привел в ред и започнал да играе ролята на имперски офицер, изглеждаше толкова проницателен, колкото беше преди. Белегът на главата му беше почти заздравял и когато вчешеше отгоре оредяващата си коса, изобщо не се забелязваше, освен ако човек не го търсеше специално. Околните дори нямаше да разберат, че тази нова смътна неувереност в очите на Илян се различава от предишния му разсеяно затворен вид, който придобиваше когато търсеше информация в чипа. Но ако наистина се касаеше за саботаж, някаква атака… дали нападателят щеше да опита отново? Майлс можеше да допусне, че страдащият от депресия Илян ще стане съблазнителна мишена за убийците, но изглеждаше нечестно, че за компания на жертвата можеше да се окаже единствената леля на Майлс.

— Хм… и какви мерки за безопасност си предприел, Саймън?

— Ами, Майлс… тази вечер това е проблем на ИмпСи. Предпочитам да им го оставя на тях. — На устните му се появи странна усмивка. — А, ето я и нея.

Зад входната врата се дочуха звуците от колата на лейди Алис: виенето на вдигащия се покрив, стъпките на шофьора, после бързите стъпки на самата Алис… Майлс отвори вратата пред усмихнатата си леля. Тази вечер тя беше облякла нещо бежово от плат, който струеше с мек блясък, и много ворско.

— Здравей, Майлс, скъпи! — Минавайки покрай него, тя го потупа по рамото; по-добре така, реши Майлс, отколкото обичайната лелина целувка по бузата. — Саймън!

Илян стана и се наведе над ръката й.

— Милейди.

Какво пък, лейди Алис навярно нямаше да го остави да обикаля насам-натам и да се изгуби. Майлс се отдръпна, позволявайки на леля си да хване и отведе плячката си, която, изглежда, беше доста доволна от това пленяване. За бога, Илян бе негов гостенин, не беше под домашен арест.

— Хм… Бъдете внимателни — извика той след тях.

Саймън безгрижно му махна с ръка, после спря.

— Почакайте. Имаше нещо… забравих.

— Да, Саймън? — търпеливо попита лейди Алис.

— Съобщение за теб, Майлс. Важно. — Той разтри дясното си слепоочие. — Оставих диска със съобщението на пулта ти. Какво ли беше? А, да. От госпожа майка ти. Току-що е напуснала Комар и ще пристигне след пет дни.

Майлс успя да не позволи на неволното „мамка му“ да се измъкне от устата му.

— Така ли? А баща ми не е ли с нея?

— Не, струва ми се.

— Не, не е с нея — вметна лейди Алис. — И аз получих съобщение от Корделия — трябва да ги е пратила едновременно. Ужасно ще се радвам да ми помогне за годежа… е, не точно да ми помогне, нали знаеш колко пасивна става майка ти, когато работата опре до такива социални прояви. Но поне ще мога да разчитам на моралната й подкрепа. И имаме да наваксваме за много неща.

Устните на Илян трепнаха в усмивка.

— Не изглеждаш особено радостен, Майлс.

— О, и аз ще се радвам да я видя, естествено. Но нали знаеш как се опитва по бетански да мери емоционалната ми температура. Като си помисля за цялата тази майчинска загриженост, направо ми идва да си грабна багажа и да избягам.