Лоис Бюджолд - Памет

Единственият проблем с отстъплението в провинцията бе, че не знаеше дали ще успее да убеди готвачката да ги придружи. Мартин обаче се оказа достатъчен, за да накара Мама Кости да напусне привичната й столица и да замине за съмнителната провинция. Майлс започна да се замисля дали да не повиши не нейната заплата, а тази на сина й, за да го остави, а значи и нея, по-дълго на служба при него. Но може би скоро нямаше да се нуждае от шофьор?

Илян се отнесе сговорчиво към поканата за екскурзия, макар и не особено ентусиазирано.

— Тази седмица навярно ще е последната с хубаво време — отбеляза Майлс. И наистина, дните в столицата ставаха все по-студени и дъждовни, напомнящи по неприятен начин, че първите снегове ще паднат рано.

— Ще ми е… интересно пак да посетя имението — призна Илян. — Да видя дали всичко е така, както си го спомням.

Поредната мълчалива самопроверка на Илян; той не говореше много за това — навярно защото досегашните резултати от тези мини-тестове бяха обезсърчаващи. Или може би защото бързо забравяше за тези резултати.

Минималното суетене сутринта — и Майлс, и Илян имаха навика да пътуват с малко багаж, както по лични причини, така и по работа, — свърши с това, че на обяд те спокойно пиеха чай, седейки на дългата предна веранда с изглед към езерото. Беше невъзможно да не се отпуснеш в този топъл следобед, седейки на сянка и гледайки над зелената морава към искрящата водна повърхност на фона на планините. Есенните дървета вече почти се бяха лишили от разноцветните си листа и не закриваха гледката. А и нуждите на пълния стомах лекуваха човек от каквито и да било останки от амбиции. Ако нещата продължаваха така, помисли си Майлс, ще се наложи задължително да се заеме с физически упражнения, или всичко ще свърши с това, че ще заприлича като две капки вода със своя клон-брат Марк и по този начин ще обезсмисли всичките му усилия. Той мислено си отбеляза да държи Марк далеч от Мама Кости, докато това е възможно.

В паузата преди десерта Илян хвърли поглед към моравата.

— Ха. Онова там е мястото, където умря капитан Негри, нали? Първият изстрел във Войната на Вордариан.

— Така са ми казвали — потвърди Майлс. — Ти тук ли си бил тогава? Присъства ли на убийството?

— Не, не. Бях в столицата и войската на Вордариан ме хванаха неподготвен, както и почти всички други. — Илян замислено въздъхна. — Или поне така ми се струва. Единственото нещо, което си спомням е, как един от подчинените ми, не мога да си спомня името му, се втурна при мен с думите „преврат!“. И как пътувам нанякъде с кола. И че бях адски уплашен. Това си го спомням съвсем ясно, как ми се сви корема от страх. Странно… Защо помня това, а не… останалите, по-важни факти?

— Сигурно защото това при всички случаи щеше да го запомниш — отвърна Майлс. — Чипът ти записваше ли и чувства?

— Всъщност не. Макар че на базата на спомена можех да ги възстановя.

— Логически да ги изчислиш. А не да ги почувстваш.

— Повече или по-малко.

— Сигурно е било много странно.

— Бях свикнал. — Илян иронично се усмихна, без да отмества очи от осветената от слънцето трева. — Когато баща ти ме назначи за шеф на ИмпСи, първата ми работа беше да разследвам убийството на предшественика си. Като се замисля сега, същото може да се каже и за първата задача на самия Негри. Той несъмнено е бил улеснен от факта, че е помогнал за убийството на своя предшественик, но все пак… На Бараяр това, което се прави два пъти, става традиция. Аз се отървах леко, струва ми се. Никога не съм мислил, че ще мога да напусна тази работа жив, макар че оттеглянето на баща ти миналата година беше доста вдъхновяващ пример.

— Тогава ли… започна да ме гласиш за свой наследник?

— А, започнах много преди това. Или по-точно, ние двамата с Грегор.

Майлс не бе сигурен, че иска да мисли за това.

— Е… след като имаше на разположение една седмица за размисли, смяташ ли, че причината за повредата на чипа ти е била естествена?

Илян сви рамене.

— Нищо не е вечно. Хората, машините… Е, адмирал Авакли рано или късно ще ни съобщи. Интересно, какво ли прави днес лейди Алис?

— Подрежда списъка на гостите, избира хартията за поканите и кара новите си секретари да се упражняват в калиграфията. Или поне така каза. — Предния ден лейди Алис го беше казала и на двамата.

— А — отзова се Илян.

Сладкишите пристигнаха и последва мълчание, нарушавано само от звука на дъвчещи челюсти и леко одобрително мучене.