Лоис Бюджолд - Памет

Докторите така и не заговориха с него, като вместо това си говореха един на друг. Тогава Майлс се облече и отиде да ги изчака в кабинета на доктор Ченко. Този път дори постът му на Имперски Ревизор не ги накара да побързат. Най-накрая се появи Ченко, енергичен и атлетичен мъж на средна възраст, който приличаше на ходеща реклама на лекарската професия. Той носеше няколко инфодиска и първоначалната му радостна възбуда беше отстъпила място на обикновено самодоволство.

— Знаем какво става с вас, лорд Воркосиган — заяви той, когато се настани зад комуникационния пулт. — Както предполагахме, механизмът на вашите пристъпи е уникален. Но вече го установихме!

— Чудесно — безизразно отвърна Майлс. — И какъв е точно?

Необезпокоен от тона му, лекарят пъхна един от инфодисковете в ком-пулта и включи холодисплея да илюстрира думите му.

— Очевидно след криосъживяването мозъкът ви е започнал да произвежда необичайно голямо количество невротрансмитери 5 5 Химически вещества, напр. епинефрин и ацетилхлорин, които предават нервните импулси по синапсите. — Бел.пр. . С времето те се натрупват в невралните си резервоари и направо ги запушват, както виждате на тази графика. За сравнение, ето ви още една картина — това тук е нормален резервоар, нали забелязвате разликата? В даден момент се случва нещо, което предизвиква извънредно голяма мозъчна активност — стрес или някаква възбуда, да речем — и резервоарите каскадно изпразват съдържанието си, всички наведнъж. Виждате ли пикът на тази графика, ето тук? Това временно парализира нормалните ви нервни функции, и, между другото, обяснява халюцинаторните ефекти, за които ни разказахте. След минута-две невротрансмитерните ви резервоари се изпразват до нормално равнище — всъщност, даже под нормалното. Оттук и няколкото минути безсъзнание. После равновесието се възстановява и вие идвате в съзнание, макар и малко изтощен. И цикълът започва отново. Това е чисто биохимична, а не фазоелектрическа форма на епилепсия. Много интересна и уникална. Доктор Д’Гайс иска да я опише в статия за медицинското списание на Военната болница — разбира се, анонимността ви като пациент е гарантирана.

Майлс мълчаливо осмисли новината за бъдещото си място в медицинската история.

— И така, — каза той накрая, — какво можете да направите по въпроса?

— М-м… Причината за ставащото не е локализирана, а обхваща големи части от мозъка ви. Макар че, — навярно, за щастие, — е съсредоточена по-скоро във фронталните лобове, а не в ствола, затова и пристъпите не могат да ви убият на място. Съмнявам се, че хирургическата намеса ще даде резултат.

„Хей, никой няма да ми рови в мозъка!“

— Радвам се да го чуя. И на какво лечение подлежи това?

— А-а. — Доктор Ченко се поколеба. На практика просто замълча. — А! Хм… — добави той след няколко секунди.

Майлс чакаше, стараейки се да опази крехкото си търпение. Творческият потенциал на Ченко като медик нямаше да се подобри, ако Имперският Ревизор му се нахвърлеше през ком-пулта и се опиташе да го удуши. Освен това Майлс не беше сигурен дали Ревизорската му неприкосновеност пред закона важи, ако Ревизорът се опита лично да убие някой.

— Един от начините на лечение на фазоелектрическата епилепсия — обади се накрая доктор Ченко, — е чрез имплантиране на дестабилизиращ чип в мозъка на пациента. Когато започне пристъпът, биочипът го регистрира и генерира противоположни електрически импулси, разбивайки фазата на мозъчната вълна чрез обратна връзка. Един вид, вълнопоглъщател наобратно. Разбира се, това не лекува, но облекчава основните симптоми.

— Аз… не съм съвсем сигурен, че вярвам на биочиповете — отвърна Майлс. — Особено на невралните.

— Това е много надеждна и отдавна проверена технология — увери го доктор Ченко. — Просто не мисля, че е подходяща за вашия случай.

„Има лекарство, но не можеш да го получиш. Е, да.“

— Тогава какво?

— Двамата с доктор Д’Гайс ще се консултираме по този въпрос. Сега, след като вече разполагаме с ясни данни, с които да работим, смятам, че ще успеем да измислим няколко възможни подхода към решаването на проблема. Тъй като вашият случай е уникален, тези подходи също ще бъдат експериментални. Може би ще се наложи да опитаме няколко варианта преди да установим оптималния.

Доста логично, призна Майлс.

— За дни ли става дума? Или за седмици? За месеци? — „За години?“

— Не, не чак за месеци. Ако това ви успокоява, според мен след днешния припадък в лабораторията трябва да мине известно време, преди химически да се „заредите“ за следващия пристъп. Което, всъщност, ме навежда на мисълта… — На лицето на невролога се появи отсъстващо изражение и той започна да набира някакви бележки на пулта си, спря, след което започна да пише още по-бързо. Данните се сипеха като водопад пред него. Майлс известно време го наблюдаваше, след което стана и тихо, на пръсти, напусна кабинета.