Лоис Бюджолд - Памет

— Да, така е. Ти си преживял нещо… много по-ужасно, предполагам. — Илян мрачно се усмихна. — Сега започвам да го разбирам.

— Не знам дали е било по-ужасно. Знам обаче, че беше мъчително. — „Малко подценяване.“

— Аз, изглежда, съм способен да разпознавам нещата, които съм знаел преди — въздъхна Саймън. — Просто не си ги спомням точно. Нищо не ми се появява в главата, там просто няма нищо. — Този път ръката му се сви в юмрук; той се надигна.

Лейди Алис моментално реагира на внезапното напрежение на Илян.

— Миналото наистина е като сън — успокоително отбеляза тя. — Повечето хора си го спомнят именно така. Сигурно ще можеш да си спомниш своята младост, преди старият Ецар да заповяда да ти имплантира чипа. Ако си спомняш всичко останало по същия начин, то това е съвсем нормално.

— Нормално за вас.

— Ммм. — Тя се намръщи и допи чая си, сякаш за да скрие факта, че няма какво да му отговори.

— Зададох ти този въпрос поради съвсем конкретна причина — продължи Майлс. — Не съм сигурен дали някой ти го е обяснил, но Грегор ме назначи за временен Имперски Ревизор по твоя случай.

— Да, и аз се чудех как е уредил повишението ти.

— Разбираш ли, трябваше ни някой, който да стои по-високо от ИмпСи, а никой друг, освен Ревизор, не би могъл да бъде такъв. Когато екипът на адмирал Авакли приключи с изучаването на чипа, възнамерявам да представя на императора истински ревизорски доклад. Ако стигнат до заключението, че причината е естествена, е, с това ще приключи всичко. Но ако не… Исках да знам дали ще успееш да си спомниш нещо, — някакъв момент или събитие, — което може да е свързано с някаква биологична диверсия.

Илян разпери ръце и бавно обхвана с тях главата си в жест на разочарование.

— Ако чипът още беше в главата ми… и ми беше задал времевия интервал… щях да съм в състояние да прегледам всяка секунда от живота си. До последната подробност. Щеше да отнеме време, но щях да го направя. Щях да хвана копелето, колкото и скрито да са ме подвели… Ако наистина е било саботаж, тогава много внимателно са унищожили всички улики срещу себе си.

— М-м. — Майлс се облегна на стола си, разочарован, но не и учуден. Наля си половин чашка чай и реши да се откажи от намеренията да дояде последното парче прасковен сладкиш, лежащо самотно и изоставено на покритата с трохи салфетка. Майлс усещаше, че ако продължи да притиска Илян, щеше да го разстрои още повече. Засега това беше безпереспективно занимание; време е за смяна на темата. — Е, лельо Алис, как вървят приготовленията за годежната церемония на Грегор?

— О! — Тя го награди за прямотата с признателен поглед. — Много добре, дори като вземем предвид всички обстоятелства.

— Кой отговаря за безопасността? — попита Илян. — Нали Хароче не се е заел сам с това?

— Не. Натоварил е с тази задача полковник лорд Вортала Младши.

— А-а. Отличен избор. — Илян видимо се отпусна и започна да върти празната си чаша.

— Да — каза Алис. — Вортала знае как се правят тези неща. Официалното съобщение и церемонията ще са в резиденцията, разбира се. Опитах се да помогна на Лайза с традиционната бараярска рокля, макар че все още се колебаем дали за годежа няма да е по-подходящ комарският стил. Но на самата сватба, невестата ще трябва да е с бараярска рокля, разбира се… — Тя набра инерция и се зае пространно да разсъждава за — както мислено го определи Майлс — социално-техническите аспекти на работата си. Темата бе успокояваща и приятна и двамата с Илян окуражаваха лейди Алис с насочващи въпроси.

След като Мартин разчисти съдовете, Майлс предложи да поиграят на карти, за да „убиели времето“. Разбира се, целта всъщност беше да направи скрита проверка на неврологичните функции на Илян, което не убягна на шефа на ИмпСи. Но той прие.

Звездният тарок „точка отгоре“ беше сравнително сложна игра, която изискваше умението да следиш какви карти са излязли, какви държат противниците ти и какви, може би, ще излязат. Никога през живота си Майлс не беше виждал някой да печели срещу Илян няколко партии подред, освен при страхотен късмет при раздаването. След шест раздавания Майлс и лейди Алис си бяха поделили точките, а Саймън се извини под предлог, че е уморен. Майлс веднага отстъпи. Илян наистина изглеждаше измъчен, чертите на лицето му се бяха изострили, по него личеше безпокойство. Но Майлс не смяташе, че умората е истинската причина за отказа на Илян да играе. Руибал не беше преувеличил. Илян практически нямаше краткотрайна памет и способност да преценява детайлите. Той можеше да поддържа обикновен разговор, където една забележка в плавна последователност водеше след себе си друга, но…