Лоис Бюджолд - Памет

— Виж, това е… малко неочаквано.

— Генерал Хароче не искаше да ме пусне при теб. Грегор реши, че това ще ни спести споровете.

— Много находчиво от негова страна — Илян се разсмя удивено и Майлс изобщо не беше сигурен как да разбира това. — На мен изобщо нямаше да ми хрумне. Но като опре ножът до кокала…

— Изглежда, че вече си в състояние да се грижиш за себе си, така че, мисля, че не е зле да се прибера вкъщи и да си почина.

— Аз ще поостана — каза Алис, после прибави: — Ти свърши добра работа, Майлс.

Той сви рамене.

— По дяволите, аз не направих почти нищо. Просто накарах специалистите да се размърдат. — Той с усилие превърна вече започнатия военен поздрав в по-цивилно кимване и си тръгна.

Когато отново се върна в спалнята си в замъка Воркосиган, Майлс окачи семейната униформа да си чака реда за пране, като предварително я освободи от всички награди. Сигурно ще мине доста време, преди отново да ги сложи. Ако изобщо ги сложи някога. Е, поне и те послужиха за нещо. Последно свали златната верига на своя ерзац-Ревизорски пост и я повъртя в ръцете си, разглеждайки изисканите й детайли.

„Какво пък. Беше забавно, но вече свърши.“

Майлс предполагаше, че трябва незабавно да върне веригата обратно в двореца, за да я върнат в съкровищницата, откъдето я бяха извадили. Струваше му се малко лекомислено да оставя предмет с такава историческа и художествена ценност да се търкаля в чекмеджето на нечие бюро. И все пак… работата не е свършена, докато не напишеш рапорта; десетте години в ИмпСи го бяха приучили да действа само така. И докато Авакли и неговите весели момчета не му предадат своя рапорт, Майлс не може да предостави на Грегор своя.

Той сви веригата на топка и я сложи върху купчината ризи.

На следващия ден Майлс без желание, но решително седна пред комуникационния си пулт, свърза се с отделението за лечение на ветерани в Имперската военна болница и си определи час за предварителен преглед с цел диагностика на причините за припадъците му. Военната болница беше най-логичното място, тъй като там имаха толкова опит с криосъживяването, колкото и останалите бараярски лекари, но освен това разполагаха с непосредствен и приоритетен достъп до всичките му медицински данни, секретни или не. Само бележките на корабната лекарка от „Дендарии“ можеха да им спестят седмици повторни изследвания. Рано или късно Иван щеше да си спомни заплахата си да го замъкне в клиника по негов избор или още по-лошо, да се оплаче от разтакаването му на Грегор.

„Задачата е изпълнена.“ Майлс въздъхна, отдръпна се от ком-пулта и стана, за да се отправи в безцелно блуждаене по кънтящите коридори и стаи на дома Воркосиган. Не че му липсваше компанията на Иван, просто… липсваше му компания. Дори тази на Иван. Замъкът Воркосиган не бе построен, за да е толкова пуст. Той определено е създаден, за да приютява между стените си целодневно бучащ цирк, включващ охранители и слуги, прислужнички, коняри и градинари, бързащи куриери, гости-вори с тяхната свита, деца… и сменящите се един след друг графове Воркосиган в ролята на инспектори на манежа: именно онази ос, около която се върти това пъстро колело. Графове и графини Воркосиган. Светските приеми, помисли си Майлс, бяха достигнали своя апогей по времето на прадядо му, точно преди Периода на Изолация. Той постоя до прозореца, гледащ към полукръглата площадка пред къщата и си представи как там са спирали коне и карети, как от тях слизат — или се спешават — офицери и дами, как проблясват остриетата и се диплят роклите.

С дендарийските наемници беше нещо подобно — поне в смисъл на бучащ цирк. Интересно, дали дендарийският флот ще надживее своя основател поне с толкова, с колкото замъкът Воркосиган е надживял първия граф, живял преди единайсет поколения? И дали толкова често ще се руши и изгражда отново? Странно е като си помислиш, че си успял да създадеш нещо толкова органично и живо, че то ще успее да живее и в твое отсъствие, без твоите побутвания и подритвания… точно както живее дете, без по-нататъшни съзнателни усилия от страна на родителите му.

Куин, без съмнение, е достоен приемник. Майлс трябва да отхвърли всички увещания за завръщането му при дендарийците и просто да я повиши до адмирал — и точка. Или сега назначаването на личния състав е в ръцете на Хароче? Майлс би се доверил на Илян да работи с Куин. Но дали Хароче притежава необходимите за това интуиция и въображение? Майлс въздъхна притеснено.