Лоис Бюджолд - Памет

— Да. Току-що разговарях с императора. — Майлс си пое дъх. — Стигнахме до заключението, че чипът трябва да се извади.

Хароче въздъхна.

— Надявах се, че ще успеем да избегнем това. Такова решение изглеждаше прекалено окончателно. И толкова… травмиращо.

— Далеч не толкова травмиращо, колкото това, което става сега. Между другото, още от самото начало при Илян е трябвало да стои някой, когото добре познава, това го успокоява. Предизвиква поразителни изменения в нивото на агресията му. Ако до него е имало някой, вероятно е щял да избегне приемането на такова количество транквиланти. И тези унизителни ремъци. Да не говорим за проблемите на санитарите.

— В началото все още не знаех с какво си имаме работа.

— М-м-м… Но не е трябвало да го оставите да страда самотен.

— Признавам… че не съм слизал в клиниката, за да го видя лично. Първият ден ми беше достатъчен.

„Разбираемо, макар и страхливо поведение.“

— С Иван успяхме да постигнем много дори само с присъствието си там. Сетих се за друг човек, който може да направи още повече. Смятам, че лейди Алис Ворпатрил трябва да остане при него до операцията.

Хароче се намръщи.

— Вие с лейтенант Ворпатрил сте, или поне сте били, положили клетва войници. Тя обаче е цивилна и поради пола си не може да положи повечето клетви.

— Но независимо от това, едва ли можете да кажете, че тя не е личност. Ако се наложи, ще използвам качеството си на Ревизор и ще наредя да я допуснете в клиниката, но исках да ви дам възможност да поправите грешката си. Ако не друго, трябва да осъзнавате поне факта, че като Баба на Грегор и негова най-близка роднина, тя ще отговаря за всичко около сватбата на императора. Тогава вие може би все още ще изпълнявате длъжността шеф на ИмпСи. Каква е връзката на това с вашите проблеми за… безопасността, ще стане очевидно. Когато императрица Лайза заеме мястото си, тя може би ще поиска да установи нови порядки, но дотогава лейди Алис, като представителка на старата гвардия, ще осигурява гладкото протичане на прехода. Това е ворски обичай. Вижте, във възхитителните си усилия да издигнат достойнствата над рожденото право, военните губят маса време да се преструват, че вор — това е фикция. А висшите представители на ворската класа, чиято сигурност и благополучие са ваша отговорност през цялото време, докато седите зад това бюро, също хабят поне толкова енергия да се преструват, че вор е нещо реално.

Хароче повдигна вежди.

— И къде е истината?

Майлс сви рамене.

— Майка ми би го нарекла сблъсък на две противоречиви илюзии. Но каквото и да е личното ви мнение за преимуществата и недостатъците на ворската система — а самият аз имам някои идеи по този въпрос, които не бих изложил пред Съвета на графовете — това е системата, която и двамата с вас сме се заклели да пазим. Вор наистина са мускулите на Империята. Ако не ви харесва, можете да емигрирате, но ако останете тук, трябва да спазвате правилата на тази игра.

— Тогава как Илян е успявал толкова добре да се разбира с вас? Той не е повече вор от мен.

— Всъщност мисля, че се е наслаждавал на зрелището. Не знам какви са били възгледите му като по-млад, но когато през последните десетина години наистина го опознах… според мен той възприемаше Империята като творение, което той помага да се запази цяло. В известен смисъл почти сетаганданско отношение, по-скоро като на художник към неговата публика, отколкото на слуга към неговия господар. Наистина, той усърдно играеше ролята на слуга на Грегор, но лично аз никога не съм виждал по-малко сервилен човек от него.

— А-а. — Погледът на Хароче се оживи, сякаш наистина разбра какво му се каза. Пръстите му избарабаниха веднъж по черното стъкло — жест, типичен за Илян. Ей богу, този човек наистина го слушаше! И може би се учеше? Окуражаваща мисъл.

Генералът решително стисна устни и набра няколко цифри на комуникационния си пулт. Появи се секретарят на лейди Ворпатрил и след кратка размяна на поздрави и обяснения лицето на Алис се появи над видеоплочата. Тя намръщено погледна Хароче.

— Милейди — кимна й той. Последвалият жест с ръка можеше да се разтълкува двояко: или като небрежно отдаване на чест, или като отмятане на кичур от челото, нюансът беше трудно различим. — Преразгледах искането ви за достъп в клиниката на ИмпСи. Скоро Илян може би ще бъде подложен на хирургическа операция. Ще съм ви лично задължен, ако се съгласите да дойдете тук и да постоите при него. Изглежда, че познатите лица му помагат… да остане спокоен с по-малко успокоителни.