Лоис Бюджолд - Памет

Трима идиоти… Иван, Майлс и… Грегор? Явно наистина беше вбесена.

— Не можеше да направиш нищо. Тъкмо беше заминала за Комар. А и вече имаше изключително важна задача. Е, признавам, че поне аз не се сетих.

— Глупаци — изсумтя тя. Кафявите й очи горяха като въглени.

— Хм-м… Между другото, как вървят нещата? На Комар?

— Не чак толкова добре. Родителите на Лайза са доста разстроени. Направих всичко, каквото можах, за да успокоя страховете им, особено като се има предвид, че според мен те до голяма степен са съвсем основателни. Помолих майка ти да се отбие на Комар по пътя за насам и пак да поговори с тях.

— Майка ми се прибира? Кога?

— Скоро, надявам се.

— А ти, хм… сигурна ли си, че тя е най-подходяща за тази работа? Понякога е ужасно пряма в мнението си за Бараяр. И не винаги е особено дипломатична.

— Вярно, но затова пък е абсолютно честна. И има онова особено умение — да накара даже най-невероятните неща да изглеждат като съвършено нормални, поне докато говори с теб. Хората винаги се съгласяват с нея и после цял месец се чудят как е станало това. Във всеки случай, аз изпълних всичките си задължения на Баба.

— В такъв случай… ще има ли сватба, или не?

— О, ще има, разбира се. Но има разлика между нещата, направени насила, и нещата, които са свършени с желание. Има голямо напрежение, което не можах да премахна. А нямам намерение да оставям недовършено нещо, с което мога да се справя. И наградата ми ще е добрата воля и на двете страни. — Тя свирепо се намръщи. — Като стана дума за добра воля и за липсата на такава… казаха ми, че Саймън лежи в клиниката на ИмпСи, и аз естествено веднага отидох да го видя. А онзи идиот, генерал не-знам-си-кой, отказа да ме пусне!

— Хароче ли? — рискува да познае Майлс.

— Да, точно той. Вижда се, че този тип не е вор. Майлс, не можеш ли да направиш нещо?

— Аз!? Нямам никаква власт.

— Но си работил с тези, тези… хора дълги години. Предполага се, че ги разбираш.

„ИмпСи — това съм аз“ — бе казал той веднъж на Ели Куин. Тогава беше много горд да се отъждестви с тази могъща организация, сякаш се беше сраснал с нея, образувайки нещо като киборг от най-висш порядък. Е, вече го бяха ампутирали от ИмпСи, а Службата, изглежда, продължаваше напред с пълно безразличие към този факт.

— Вече не работя с тях. А дори да работех, пак щях да съм само обикновен лейтенант. Лейтенантите не заповядват на генерали, даже да са вор. И мен Хароче не ме пуска при Илян. Мисля, че трябва да поговориш с Грегор.

— Току-що приказвахме. Той се изказа влудяващо мъгляво по този въпрос.

— Може би не е искал да те разстройва. Доколкото разбрах, Илян е в много тежко психическо състояние — не познава никого и така нататък.

— Че как ще разпознае някого, щом при него не пускат никой, когото може да познае?

— Хм-м. Добър въпрос. Виж, изобщо нямам намерение да защитавам Хароче. Самият аз съм адски ядосан.

— Явно не си достатъчно ядосан — изсумтя лейди Алис. — Този Хароче имаше дързостта да ми каже — на мен! — че това не било гледка за дама. Попитах го какво е правил той по времето на Войната на Вордариан. — Гласът й заглъхна, превръщайки се в тихо съскане през зъби. Ушите на Майлс можеше да го лъжат, но му се стори, че долавя сподавена войнишка ругатня. — Доколкото разбирам, Грегор отчита възможната перспектива за продължителна работа с Хароче. Естествено, той не го каза с точно тези думи, но успях да разбера следното: Хароче явно е убедил Грегор, че, виждате ли, статусът му на изпълняващ длъжността шеф на ИмпСи е твърде скорошен и крехък, за да издържи вмешателствата на такава опасна и неупълномощена личност — на всичкото отгоре от женски пол — като мен. Саймън никога не е изпитвал такива опасения. Колко ми се иска Корделия вече да беше тук! Тя винаги се е справяла по-добре от мен с такива изцепки на мъжко превъзходство.

— Ако може да се нарече така — отбеляза Майлс, спомняйки си за съдбата на Вордариан в ръцете на майка му. Но лейди Алис имаше право: Илян винаги се беше отнасял към нея като към ценен, макар и различен член на екипа, на който разчиташе Грегор. Новият, строго професионален подход на генерала, явно се е оказал истински шок за нея. Майлс помълча и продължи: — Хароче има прекрасни възможности да убеди Грегор. Той изцяло контролира потока от информация, която достига до него. — Не че това беше нещо ново; така се правеше и преди. Само че Майлс никога не се бе безпокоил, когато Илян командваше шлюза.

Алис повдигна тъмните си вежди, но не каза нищо. На фона на замислено намръщеното й чело мълчанието стана по-… забележимо.