Лоис Бюджолд - Памет

— Сигурно пак е завил в грешната посока и се е изгубил в другото крило. Нищо, рано или късно ще се измъкне. Продължавай, моля те.

— Ох. — Галени заразтрива тила си. — Илян не искаше да отива. Хароче повика лекар. Илян отмени заповедта, заявявайки, че не можел да зареже всичко насред кризата, само че кризата, в която мислеше че се намираме, беше сетаганданското нашествие на Вервейн преди десет години. Хароче, който в онзи момент вече беше бял като тебешир, го хвана за ръка и се опита да го побутне към вратата — а това беше грешка, защото Илян се сби с него. Тогава Хароче закрещя: „По дяволите, доведете лекар, бързо!“ Умно от негова страна. Мамка му, когато Илян се бие, се бие адски мръсно. Никога не съм виждал такова нещо.

— Аз също — отговори Майлс, болезнено завладян от този разказ.

— Когато дойде лекарят, още двама души се нуждаеха от медицинска помощ. Натъпкаха Илян с успокоителни чак до ушите и го откараха в щабната клиника. И с това завърши днешната оперативка. А като си помисля, че се оплаквах колко са скучни…

— О, Господи! — Майлс притисна пръсти към очите и помасажира лицето си. — Събитията не можеха да се развият по-зле, даже някой да бе целял да предизвика колкото може повече хаос и унижения. И пред толкова свидетели!

— Излишно е да споменавам, че днес Хароче остана до късно на работа — продължи Галени. — Цялата сграда бучи от полугласни разговори. Разбира се, генералът ни заповяда да не казваме на никого за това.

— Освен на мен ли?

— Не знам защо, но забрави да те включи в списъка на изключенията — сухо съобщи Галени. — Така че нищо не си чул от мен. И изобщо нищо не си чул. Точка.

— Ясно, де. Разбирам. Предполагам, че вече е докладвал на Грегор.

— Да се надяваме.

— По дяволите, Хароче трябваше да постави Илян под медицинско наблюдение още снощи!

— Изглеждаше адски уплашен. Като всички нас. Да арестуваш шефа на Имперската служба за сигурност в самото сърце на щаб-квартирата на ИмпСи… не е лесна задача.

— Не. Не… Нямам право да критикувам човека, който е на бойната линия. Сигурно му е трябвало време, за да се увери. Не можеш да си позволиш да допуснеш грешка с такова нещо, ако мислиш за кариерата си. Както прави Хароче. — Арестуването на Илян пред толкова много свидетели му се струваше излишна жестокост. „Илян поне ме уволни на четири очи.“ Но от друга страна, всичко бе абсолютно ясно, без каквато и да е двусмисленост, не оставаше място за съмнения, слухове и инсинуации. Нито за спорове.

— Моментът е изключително неподходящ — продължи Майлс. — Макар че едва ли има такова нещо, като подходящ момент за биокибернетичен срив. Чудя се… дали не се дължи на напрежението от растящите… хм, императорски нужди? Струва ми се невероятно. Илян се е справял с далеч по-тежки кризи, отколкото тази сватба.

— Едно напрежение не трябва да е много сериозно, за да е последно — отбеляза Галени. — Това нещо можеше да е реалност от бог знае колко време. — Той помълча. — Чудя се дали вече не е имал този проблем, когато те уволни? Искам да кажа… може ли да се твърди, че преценката му още тогава не е била безпристрастна?

Майлс мъчително преглътна. Не знаеше дали да е благодарен на Дъв за това, че казва гласно нещо, за което той не смееше дори да си помисли.

— Иска ми се да можех да отговоря с „да“. Но не. В решението му нямаше нищо неправилно. То напълно логично произтичаше от неговите принципи.

— Тогава кога е започнало? Това е ключов въпрос.

— Да. И аз се чудя. Всички останали също ще се питат, сигурен съм. Но предполагам, че всички ще трябва да чакаме какво ще ни кажат лекарите от ИмпСи. И като стана дума, няма ли някаква информация каква е причината за този проблем?

— Не съм чул нищо по въпроса. Но те едва са започнали с изучаването на проблема. Мисля че ще им се наложи да доставят експерти, известни само на ограничен кръг лица.

Най-накрая Мартин се появи с пиенето им. Галени все пак реши да остане за вечеря; от тази новина лицето на Мартин придоби обезпокоен вид. Тъй като Мама Кости без никакво предупреждение им сервира изящно и щедро угощение за двамата, Майлс можеше да направи само един извод: Мартин е трябвало да се откаже от порцията си в полза на гостенина и да се задоволи със сандвичи. Знаейки каква е представата на Мама Кости за „бърза закуска“, Майлс не изпитваше особени угризения, макар че днес изкуството й оставаше недооценено — вниманието на Майлс и Галени беше насочено другаде.

И все пак… най-лошото при Илян вече беше минало, най-голямата опасност — предотвратена. Оставаше само да се довърши започнатото.