Лоис Бюджолд - Памет

Майлс позна този стил — да, Илян дословно се цитираше. Но съдържанието на цитата раздрънка тревожно камбаните в главата му.

— За какво става дума?

— За нещо, което са подготвили моите сетагандски аналитици; цяла седмица ми проглушават ушите с това. Може да се окаже високорезултатно и много евтино тактическо джудо. Има един господин, полковник Тремонт, и аналитиците ми смятат, че няма да намерим по-подходящ човек от него, който да сложи оръжие в ръцете на отслабващата марилакска съпротива. Само че има един малък проблем. В момента той гостува в сетагандския пленнически лагер на Дагула IV. Това преживяване трябва да е достатъчен мотив за него, ако успеем да го освободим. Анонимно, разбира се. Възнамерявам да ти предоставя значителна свобода по отношение на метода, но искам следните резултати: нов лидер на Марилак, който по никакъв начин не може да се свърже с Бараяр.

Майлс не само позна тази операция; той беше готов да се закълне, че Илян бе използвал абсолютно същите думи, когато му я описа за първи път. И това се случи на едно суперсекретно утринно съвещание в щаб-квартирата на ИмпСи, преди много години…

— Саймън… операцията на Дагула беше изпълнена преди пет години. Марилакците изхвърлиха последните сетагандци от планетата си миналата година. Ти ме уволни преди месец. Вече не работя за теб.

— Ти какво, да не си се побъркал? — попита Илян и внезапно замълча. Двамата се втренчиха един в друг. Лицето на Илян се промени. Вцепени се. — Извинявай — промълви той и прекъсна връзката.

Майлс дълго седя, втренчен в празната видеоплоча. Никога сърцето му не бе туптяло толкова силно, колкото сега, докато стоеше съвършено неподвижно в празната стая.

Съобщението на Галени го беше обезпокоило.

Сега бе ужасен.

Майлс остана неподвижен цели десет минути. Галени имаше право. По дяволите, Галени нямаше представа и за половината от проблема! Илян не само забравяше неща, които са ставали, но и си спомняше онези, които не са ставали. Пропада в миналото ли?

„Ей, ако този човек не може да каже коя година сме, тогава знам начин да си получа обратно предишната работа…“

Не беше много смешно.

Какво да направи? Майлс определено бе единственият на Бараяр, който не можеше да си позволи да критикува Илян. Със сигурност щяха да го изтълкуват като негодувание от уволняването му или още по-лошо, като опит за отмъщение.

Ала не можеше и да игнорира тази ситуация — след като вече знаеше това, което узна сега. От кабинета на Илян се лееше потоп от заповеди и хората се подчиняваха на тези заповеди. С доверие. Щеше да отнеме много време, за да се оспори трупаното в продължение на тридесет години доверие. Колко щети можеше да нанесе дотогава Илян? И то точно в този момент? Ами ако се върнеше във времето до някой от по-кървавите моменти на комарското въстание?

И колко дълго беше продължавало това, преди да бъде забелязано от Галени? Случилото се изглеждаше внезапно, но може би едва сега внезапно се проявяваше? Заповедите за колко седмици — месеци — назад трябваше да се поставят под съмнение? Някой ще трябва да провери всяко съобщение, излязло от офиса на Илян през последните… колко? „Някой. Но не аз.“

И дали проблемът се криеше в чипа, или в нервните клетки на самия Илян? Или в някакво тънко нарушение на взаимодействието им? Това бе медицински и биоинженерен въпрос и можеше да му отговори само специалист. „Пак не аз.“

Накрая прибягна до същия изход, ако изобщо можеше да се нарече „изход“, до какъвто беше стигнал Галени. „Предай тази информация на някой друг с надеждата, че той ще направи нещо.“ Колко време щеше да потрябва на комитета от разтревожени наблюдатели на Илян, за да престанат да си прехвърлят този парещ въглен един на друг и съвместно да предприемат някакви действия? „Решението не зависи от мен. Макар че адски ми се иска да беше така.“

Той неохотно набра номер на комуникационния пулт.

— Тук е лорд Воркосиган. Свържете ме с шефа на вътрешния отдел, ако обичате — помоли той отговорилия на повикването ефрейтор от ИмпСи.

Генерал Хароче отсъстваше.

— Предайте му да ми се обади веднага щом успеете да го откриете — каза Майлс на секретаря. — Спешно е.

Докато чакаше повикването, той се върна при купчината дрехи. В момента не можеше да съобрази кои да изхвърли, а кои да прибере обратно в гардероба. Хароче не се обаждаше. Майлс още два пъти се опитва да се свърже с приемната му, преди най-накрая да го открие.