Лоис Бюджолд - Памет

Майлс се отпусна. Може би щеше да му се размине.

— Да и пак да. Но мога да те разбера. И стига вече сме говорили за това.

Галени късо кимна, връщайки се към обичайния си хладнокръвен маниер.

— Хм… надявам се, че онази вечер съм бил единственото ти доверено лице.

— Да. Но това беше само въведение към това, за което съм дошъл. Появи се нещо далеч по-сериозно.

„Сега пък какво? Моля ви, повече никакви объркани любовни връзки…“

— Нима? „Нещо“ от какъв вид?

— Този път е професионален проблем, не личен.

Майлс благоразумно не отбеляза: „Аз съм уволнен от ИмпСи“. Той чакаше; в него се събуди любопитство.

Галени се намръщи още повече.

— Кажи ми… някога хващал ли си Саймън Илян в грешка?

— Ами например, че ме уволни — кисело отбеляза Майлс.

Ръката на Галени трепна, сякаш отхвърляйки шегата.

— Не. Искам да кажа истинска грешка.

Майлс се поколеба.

— Той не е свръхчовек. Виждал съм как се е заблуждавал, как го е отклонявал някой неправилен ход на разсъжденията му, макар и не много често. Той много добросъвестно непрекъснато сравнява теориите си с новата информация.

— Не сложни грешки. Прости.

— Всъщност не. — Майлс се замисли. — А ти?

— Никога досега. Обаче не съм работил много с него, нали разбираш. Виждаме се само на седмичната оперативка с моя отдел, и от време на време при специални информационни заявки. Но през последните три дни се случиха четири… странни инцидента.

— Инциденти ли? Какви по-точно?

— Първият… той ме помоли за едно извлечение, което подготвях. Довърших го и му го пратих горе, но два часа по-късно Илян ми позвъни и го поиска пак. Получи се малко объркване, после секретарят му потвърди чрез дневника за регистрация, че съм пратил тази дискета, и каза, че вече му го бил предал. Илян намери шифрованата дискета на бюрото си и се извини. След което забравих за случая.

— Може би просто го е пропуснал — предположи Майлс.

Галени сви рамене.

— Вторият инцидент беше съвсем незначителен, просто една докладна от неговия офис с грешна дата. Обадих се на секретаря му и той я поправи. Без проблеми.

— Хм.

Дъв си пое дъх.

— Третият случай пак беше докладна с грешна дата, адресирана до моя предшественик, който от пет месеца не е във Ворбар Султана. Илян искаше последния доклад за един съвместен бараяро-комарски търговски флот, който се движи по заобиколен маршрут покрай Тау Кит. Този флот се беше върнал в орбита около Комар преди половин година. Когато се обадих, за да изясня каква точно информация иска да получи, той изобщо отрече да е правил такова запитване. Изпратих му обратно докладната, а Илян моментално млъкна и прекъсна връзката. Това се случи тази сутрин.

— Стават три.

— После — днес беше ежеседмичната оперативка на нашия отдел, където бяхме всички — пет аналитика по комарските въпроси и генерал Алегре. Знаеш обичайния стил на изложение на Илян. С дълги паузи, но когато говори, е много рязък и язвителен. Този път… паузите бяха повече. А това, което произнасяше между тях, сякаш прескачаше произволно от една тема на друга, повечето пъти направо объркващо. И ни освободи рано, без още да сме свършили и половината работа.

— Хм… А каква беше днешната тема?

Галени тракна челюсти.

— Да, разбирам, че не можеш да ми кажеш, но ако се е отнасяло за брачните планове на Грегор, може би Илян в движение е изваждал от информацията някакви подробности — заради теб. Или нещо от този род.

— Ако не ми вярва, то изобщо не е трябвало да ме допуска там — сопна се Галени. После неохотно прибави: — Теорията не е лоша. Но не беше това… Жалко, че те нямаше там.

Майлс стисна зъби, за да не отговори с толкова натрапващата се язвителна забележка.

— А ти какво предполагаш?

— Не знам. ИмпСи изхарчи много пари и време, за да ме обучи за аналитик. Аз търся промени в системите. И сега откривам такава промяна. Но съм нов по тези места, при това — комарец до мозъка на костите си. Ти познаваш Илян, откакто се помниш. Преди случвало ли се е да видиш такова нещо?

— Не — призна Майлс. — Но всички тези грешки ми се струват съвсем нормални и човешки.

— Ако се бяха случили през по-големи интервали от време, съмнявам се, че щях да им обърна внимание. Не ми трябва — а и не искам — да научавам подробности, но дали в момента Илян не е под някакво особено голямо напрежение в личния си живот, за което не знае никой в службата?

„Като теб ли, Дъв?“

— Не съм сигурен, че Илян има личен живот. Никога не е бил женен… петнайсет години е живял в един малък апартамент на шест преки от щаба, докато не събориха сградата преди две години. Тогава той уж временно се пренесе в един от апартаментите за важни свидетели на първия етаж на ИмпСи и оттогава не си е направил труда да се махне оттам. Не знам какъв е бил на млади години, но очевидно напоследък в живота му няма жени. Нито мъже. Нито овце. Макар че, струва ми се, последната вероятност е най-логична. Овцете няма да проговорят, даже под фаст-пента. Шегувам се — прибави Майлс, понеже Галени така и не се усмихна. — Животът на Илян е като часовник. Обича музика… никога не танцува… не обръща внимание на парфюми и цветя със силни аромати и изобщо на никакви миризми. Това е сетивна информация, която не минава през чипа му. Не смятам, че чипът обработва някакви телесни усещания като осезанието — само слухови и зрителни.