Лоис Бюджолд - Памет

— Пенсиониран съм по болест.

— О! — Ворберг беше достатъчно тактичен, за да изглежда смутен. — Но… аз мислех, че имате един вид особено разрешение… хм… отгоре. — Ворберг може и да не бе съвсем наясно какъв е Майлс, но какъв е баща му — това знаеше много точно.

— Излязох извън границите му. Благодарение на една иглена граната.

— Виж ти! — възкликна Ворберг. — Това звучи още по-неприятно от плазмен пистолет. Съжалявам да чуя това. И какво възнамерявате да правите сега?

— Засега наистина не знам.

— Ще се върнете ли в своята област?

— Не… Имам някои… хм… обществени задължения, които известно време ще ме задържат тук, във Ворбар Султана. — Все още официално не беше съобщено за годежа на Грегор. По някое време новината несъмнено щеше да изтече навън, но Майлс твърдо беше решил, че няма да е от него. Когато сватбените приготовления започнеха да набират ход, ИмпСи щеше да стане адски оживено място. Ако Майлс все още работеше там, сега беше най-подходящото време да си потърси някакво дългосрочно задание някъде по-далеч в галактиката. Но нали не можеше да предупреди Ворберг за това! — Замъкът Воркосиган… също е мой дом.

— Навярно пак ще се видим. Желая ви успех.

— И на вас също. — Майлс му козирува а-ла аналитик и отмина. Лейтенантът, разбира се, не отвърна на цивилен със същия жест, а само любезно кимна.

Майордомът на Грегор придружи Майлс през двореца до градината, на поредното парти — този път без кон и в не толкова интимна обстановка. Тук присъстваха най-добрият приятел на Грегор граф Хенри Ворволк и неговата графиня, и още няколко близки познати. Целта на събирането очевидно бе да представят бъдещата булка на следващия кръг от императорските познати, по-широк от семейния, а именно Алис, Майлс и Иван. Грегор пристигна с малко закъснение; явно току-що беше преоблякъл парадната си униформа, с която беше на сутрешната церемония по награждаването.

Дру Куделка, майката на Делия, охотно ръководеше церемонията вместо отсъстващата Алис. Отдавна, когато Дру още не беше омъжена за Куделка, а Грегор беше още дете, тя беше негов личен телохранител, отговаряйки и за безопасността на майката на Майлс. Ясно се виждаше, че императорът се безпокои дали Дру и Лайза ще се спогодят.

Грегор нямаше за какво да се тревожи. Мадам Куделка, безгранично опитна в светския живот на Ворбар Султана, се разбираше с всички. Наблюдавала отблизо живота на ворите, без самата тя да бъде вор, тя беше най-подходящия човек, който можеше да даде на Лайза няколко лични съвета; изглежда, че именно на това беше разчитал Грегор.

Както обикновено, Лайза също се справяше чудесно. Тя притежаваше инстинктите на опитен дипломат, беше наблюдателна и никога не повтаряше една и съща грешка два пъти. Беше твърде оптимистично да се надява човек, че ще оживее, ако я оставеха сама в бедняшките квартали на някой бараярски град или в някое затънтено село, ала бе ясно, че в онази прослойка на бараярското общество, с което има работа останалата галактика, тя се чувства съвсем уютно. Въпреки целта на упражнението, Грегор успя да остане с годеницата си насаме, когато в отговор на прозрачния императорски намек гостите се разпръснаха на следобедна разходка из тукашните алеи. Майлс избяга заедно с Делия Куделка; те седнаха на една от пейките, откъдето се откриваше изглед към цялата градина, и наблюдаваха менуета, който старателно изпълняваха разхождащите се, стараейки се да избягват среща с Грегор и Лайза по разклоняващите се на всички страни пътеки.

— Как е баща ти? — попита той, когато се настаниха. — Би трябвало да отида да го видя.

— Да, той се чудеше защо сякаш го избягваш, откакто си се прибрал. А после разбрахме, че са те пенсионирали по болест. Каза ми да ти предам, че ужасно съжалява. Онази вечер, когато ходихме на официалната вечеря, знаеше ли вече, че това ще се случи? Нищо не каза за това. Но това май не беше изненада за теб.

— Тогава още отчаяно се надявах, че някак ще ми се размине. — Строго погледнато, това беше лъжа; тогава той се намираше в състояние на пълно отрицание, той изобщо не мислеше за това. Груба грешка, това сега се виждаше ясно.

— А как е твоят капитан Галени?

— Въпреки мнението на всички, Дъв Галени не е моя лична собственост.

Тя нетърпеливо сви устни.

— Знаеш какво имам предвид. Как прие годежа на Лайза с Грегор? Онази вечер бях убедена, че е влюбен в нея.

— Всъщност не много добре — призна Майлс, — но ще го преживее. Просто я е ухажвал прекалено бавно, поне така мисля. И Лайза сигурно е решила, че не е толкова интересна за него.