Лоис Бюджолд - Памет

— Това би било приятна промяна в сравнение с тези идиоти, които само се опитват да се покатерят върху теб — въздъхна Делия.

Майлс си представи как той с алпинистка екипировка и с много-много въжета щурмува Планината Делия. Твърде опасна картинка.

— Между другото, как са отношенията ви с Иван в момента? Не знам дали трябва да ти се извиня, че онази вечер те отмъкнах от него.

— А, Иван!

Майлс леко се усмихна.

— С нетърпение ли очакваш сватбата?

— Ами, мама е ужасно развълнувана, най-малкото заради Грегор. Тя вече планира какво ще облечем всички и пресмята дали сестра ми Карийн ще може да се върне от Колония Бета, за да присъства. Интересно, дали не смята сватбите за заразни? Ние постоянно продължаваме да чуваме тънки намеци, че мама и татко биха искали някой ден пак да имат къщата само за себе си. Или поне баните.

— Ами ти?…

— Е, там ще има танци. — Лицето й грейна. — И може би интересни мъже.

— А Иван не е ли интересен?

— Казах „мъже“, не момчета.

— Той е почти на трийсет. Ти на колко си, на двайсет и четири?

— Не става въпрос за годините, а за отношението. Момчетата просто искат да спят с момичетата. А мъжете искат да се оженят и да си подредят живота.

— Абсолютно сигурен съм, че и мъжете искат да спят с момичета — малко извинително отбеляза Майлс.

— Е, да, но това желание не е чак толкова всепоглъщащо за тях. Остават им няколко мозъчни клетки и за други функции.

— Само не ми казвай, че и с жените не е същото.

— Ние навярно сме по-взискателни.

— Статистиката не подкрепя този аргумент. Почти всички се женят. Така че явно не сте чак толкова взискателни.

Делия се замисли: тази мисъл явно я потресе.

— Само в нашата култура е така. Карийн казва, че на Бета било различно.

— На Бета всичко е различно.

— Значи сигурно работата е там, че това просто е заразно.

„Тогава откъде съм получил този имунитет?“

— Изненадан съм, че още не са отвлекли някоя от вас.

— Мисля, че е защото сме четири — сподели Делия. — Само като се доближат мъжете към тази тълпа и веднага се объркват коя точно е тяхната цел.

— Мога да си представя — съгласи се Майлс. Заедно, русокосите сестри Куделка бяха извънредно обезкуражаващо явление. — Значи се опитваш да се избавиш от сестрите си, така ли?

— Непрекъснато — въздъхна Делия.

Покрай тях минаха граф и графиня Ворволк и спряха да поговорят. Накрая всичко свърши с това, че Майлс и Делия се върнаха с тях при мадам Куделка и партито завърши. Той се прибра в замъка и започна да обикаля из стаите, усърдно търсейки с какво да се заеме — с каквото и да е, само да не е домашната работа, която му беше стоварила преди заминаването си лейди Алис.

След вечеря Майлс се бе оттеглил в Жълтия салон, потънал в краткия обзор на месечния финансов отчет на Ципис, водейки си бележки и все още упорито пренебрегвайки купчината прашни, подвързани с кожа томове, захвърлени в ъгъла, когато се появи Мартин.

— Дошъл е един човек — с известно удивление в гласа съобщи той. Като новоизпечен иконом (тази длъжност я получи мълчаливо, в допълнение към другите му задължения, като шофирането на колата и от време на време — миене на чинии), Мартин беше получил инструкции по какъв начин трябва да въвежда гостите и да ги превежда през лабиринта на къщата до жилищните помещения. Явно беше дошло време да се провери как е усвоил основните понятия.

Майлс остави четящото устройство на масата.

— Така… пусна ли го (или я) вътре? Надявам се, че не е някой пътуващ търговец; охраната на входа обикновено се справя добре с изпращането им… — В салона иззад гърба на Мартин влезе Дъв Галени. Майлс се задави с думите си. Галени беше униформен, все още в ежедневната си зелена униформа след работния ден. Не изглеждаше въоръжен. Всъщност изглеждаше просто уморен. И малко обезпокоен, но без онази едва доловима маниакална лудост, която вещаеше неприятности и която Майлс се беше научил да разпознава.

— О, — успя да каже Майлс, — влизай, сядай.

Галени направи жест с отворена длан, сухо благодарейки за поканата, макар че вече беше влязъл в стаята. Той седна на стола: напрегнат, гърба изпънат.

— Искаш ли… нещо за пиене?

— Не, благодаря.

— Хм… тогава това е всичко, Мартин. Благодаря ти. — След няколко секунди момчето разбра намека и се оттегли.

Майлс нямаше представа какво ще последва по-нататък, затова просто повдигна вежди.

Галени неловко се прокашля.

— Струва ми се, че ти дължа извинение. Не бях на себе си.