Лоис Бюджолд - Памет

— Брей! Струва ми се, че десертът ни ще изсъхне, ако не побързаме.

— Не съм гладен. Освен това… ако Грегор и Лайза са избрали тази вечер, за да се обадят на избрани лични приятели преди официалното съобщение… може би ще е по-добре да остана тук още няколко минути.

— А. — Иван кимна и се настани на съседния стол.

Три минути по-късно комуникационният пулт иззвъня. Майлс го включи.

Грегор беше наконтен с тъмен, подчертано цивилен костюм. Както обикновено, Лайза бе прелестна в комарските си дрехи. И двамата се усмихваха, очите им сияеха от огъня на взаимната страст.

— Здравей, Майлс — започна императорът, а Лайза прибави:

— Здравейте отново, лорд Воркосиган.

Майлс се прокашля.

— Здрасти, приятели. С какво мога да ви помогна?

— Исках да си сред първите, които ще научат — каза Грегор. — Помолих Лайза да се омъжи за мен. И тя прие. — Императорът изглеждаше толкова ошашавен, като че ли това незабавно съгласие го бе изненадало. Усмивката на Лайза, трябваше да й се признае, беше също толкова зашеметена.

— Моите поздравления — успя да каже Майлс.

Иван се наведе над рамото му, за да попадне в полезрението на камерата и се присъедини към поздравленията.

— О, добре, и ти си там — рече Грегор. — Ти беше следващият от списъка.

Да не би да се обаждаха според старшинството на официалните наследници, които сега трябваше да изпитват огромно облекчение? Какво пък… ето ти начин да направиш това по бараярски. Лайза промърмори поздравителни думи и на Иван.

— Аз ли съм първият, който научава за това? — коварно попита Майлс.

— Не съвсем — призна императорът. — Обаждаме се подред. Първа беше лейди Алис, разбира се. Тя присъстваше на това от самото начало, или почти от началото.

— Вчера пратих съобщение на родителите си. И вече казах на капитан Галени — добави Лайза. — Толкова много съм му задължена. На него и на вас двамата.

— И… ъ-ъ… той какво каза?

— Съгласи се, че това навярно ще е благоприятно за междупланетното разбирателство — отвърна Грегор. — Което, като се има предвид миналото му, намирам за много вдъхновяваща забележка.

„С други думи, изстрелял си му го от упор и той ти е казал «Да, сир». Бедният образцов Дъв. Нищо чудно, че ми се обади. Или това, или е щял да експлодира.“

— Галени… е сложна личност.

— Да, знам че ти харесва… — съгласи се Грегор. — Пратих съобщение на родителите ти, което би трябвало да пристигне тази вечер. Очаквам утре да получа някакъв отговор от тях.

— О — спомни си Майлс. — Според мен леля Алис те е изпреварила. Баща ми ме помоли да ти предам уверения за личната му подкрепа. А майка ми ме помоли да ви предам същото, лично на вас, доктор Тоскана.

— С нетърпение чакам срещата с легендарната Корделия Воркосиган — с непристорена искреност отвърна Лайза. — Мисля, че бих могла да науча много от нея.

— И аз така смятам — призна Майлс. — Боже господи! За такъв случай те ще се приберат вкъщи, нали?

— Не мога да си представя никой друг, който да искам да стои във венчалния ми кръг. Без да броим теб — каза Грегор. — Надявам се, че ще ми станеш секундант?

Точно като на дуел.

— Естествено. Ъ-ъ… какъв е графика за този… за публичната част на шоуто?

Лицето на императора малко помръкна.

— Изглежда, че Лейди Алис има някои много определени идеи в това отношение. Исках незабавно да направим официален годеж, но тя настоява дори да не го обявяваме, докато не се върне от Комар. Изпратих я като свой Глас при родителите на Лайза, по всичките правила, нали разбираш. Така че годежът трябвало да е след не по-рано от два месеца. А сватбата — почти след цяла година! Относно годежа постигнахме компромис — един месец след завръщането й, — а по втория пункт продължаваме да спорим. Тя казва, че ако не дадем достатъчно време на ворските дами да приготвят тоалетите си, никога нямало да ми простят това. Не разбирам защо са им цели два месеца, за да се облекат.

— Ммм. Ако бях на твое място, щях да оставя всички тези въпроси в нейните ръце. Тя е в състояние да се справи с консервативната стара ворска фракция така, че те дори няма да разберат как е станало. Което решава половината от проблемите ти. Боя се, че не мога да кажа нищо за онази половина, която засяга комарските радикали.

— Алис смята, че трябва да направим две сватби — едната тук, другата на Комар — съобщи Грегор. — Двойно изпитание. — Той обърна очи и стисна ръката на Лайза. — Но си струва.

Само като се замисляха за това светско предизвикателство, което се изправяше пред тях в цялата си нарастваща сложност, и двамата придобиваха такъв вид, като че ли замисляха да избягат нанякъде.