Лоис Бюджолд - Памет

Изображението на генерала нетърпеливо му се намръщи.

— Да? Какво има, лорд Воркосиган?

Майлс дълбоко си пое дъх.

— Преди известно време ми се обади Саймън Илян. Мисля, че трябва да видите записа на разговора.

— Моля?

— Качете се в офиса на Илян и накарайте секретаря му да ви пусне записа на разговора. Всъщност трябва да го видите и двамата. Знам, че е записан, това е стандартна оперативна процедура.

— Защо?

Наистина. Защо Хароче трябваше да вярва на някакъв изгонен от ИмпСи, когото неговият уважаван началник Илян не само бе уволнил, но и лично беше придружил до изхода на щаба?

— Генерале, това наистина е важно, много спешно и аз наистина бих желал вие сам да прецените това.

— Държите се тайнствено, лорд Воркосиган — неодобрително и недоволно свъси вежди Хароче.

— Съжалявам — Майлс се опитваше да поддържа гласът си равен и безизразен. — Когато видите записа, ще разберете.

Хароче повдигна вежди.

— Нима? В такъв случай навярно ще го направя.

— Благодаря ви. — Майлс прекъсна връзката. Нямаше смисъл да го моли после да му се обади; тази работа вече се изплъзна от ръцете му.

Така. Работата е свършена, при това бе свършена както трябва, — възможно най-правилната постъпка при сегашните обстоятелства.

Чувстваше се отвратително.

А сега: трябваше ли да се обади на Грегор? Нямаше да е честно императорът да остане в неведение, но, Господи…

Скоро Хароче сам щеше да му съобщи, реши Майлс. Веднага щом наваксаше пропуснатото и поставеше Илян под необходимото медицинско наблюдение, то генералът автоматически и съгласно командната верига щеше да поеме длъжността временен шеф на ИмпСи. И първата му спешна задача щеше да бъде да уведоми Грегор за този неприятен обрат на събитията и да разбере каква ще е императорската воля по този въпрос. Така че до вечерта всичко щеше да е свършило.

Може би щеше да се окаже, че причината за объркването на Илян е нещо просто, леко поправимо; може би той щеше да отсъства от работа само няколко дни. Например късо съединение в чипа му. „Нищо, свързано с този чип не може да е просто.“ Но ИмпСи щеше да се погрижи за своите.

Въздъхвайки, Майлс се върна към списъка от самовъзложените си домашни задължения, но вниманието му не можеше да се задържи на едно място. Опита се да чете, но не можеше да се съсредоточи. Възможно ли е Илян да скрие следите от станалото? Ами ако Хароче отидеше да види записа и откриеше, че такъв няма? Но ако Илян наистина съзнаваше до такава степен проблема си, то беше длъжен сам да поиска медицинска помощ.

Денят се проточи безкрайно. Вечерта Майлс не издържа и започна да звъни на Грегор и Хароче, но не успя да открие нито един от тях. Навярно и двамата се занимаваха с кризисната ситуация. Остави им съобщения да му се обадят, но не дочака отговор. През нощта спа лошо.

Как ужасно мразеше да е встрани от събитията! До следващата вечер Майлс бе готов лично да отиде и да блъска по задния вход на ИмпСи, за да изисква засекретени доклади — дори нямаше представа кои точно. И внезапно в замъка дойде Галени. Очевидно идваше направо от работа, защото все още носеше униформа и изглеждаше мрачен даже по неговите стандарти.

— Нещо за пиене? — попита Майлс след първия поглед към физиономията му, когато Мартин въведе Галени в Жълтия салон, този път обявявайки пристигането му според всички правила на етикета. — Вечеря?

— Нещо за пиене. — Галени се тръшна на най-близкия фотьойл и отметна назад глава така, като че ли шията го болеше чак до темето. — За вечерята ще си помисля. Още не съм гладен. — Той изчака Мартин да излезе и каза: — Всичко свърши.

— Разказвай. Какво се случи?

— Илян рухна напълно по време на общото съвещание на всички отдели този следобед.

— Този следобед? Искаш да кажеш, че генерал Хароче не го е опаковал и пратил при медиците на ИмпСи още вчера вечерта?

— Какво?

Майлс му описа онова тревожно обаждане на Илян.

— Незабавно уведомих Хароче. Моля те, не ми казвай, че не е направил онова, което му казах.

— Не знам — отвърна Галени. — Мога да говоря само за онова, което съм видял лично. — Като опитен аналитик — да не кажем „като историк“ — Галени имаше ясна представа за разликата между свидетелски показания, слухове и умозаключения. Каквото и да кажеше, веднага се разбираше в каква категория попадаше то.

— Илян вече е под медицинско наблюдение, нали? — разтревожено попита Майлс.

— О, Господи, да — въздъхна Галени. — Оперативката започна почти нормално. Началниците на отдели представиха седмичните си доклади и изброяваха всички първостепенни задачи, на които трябваше да обърнат внимание другите отдели. Илян изглеждаше нервен, по-неспокоен от обикновено, въртеше из ръцете си разни предмети от масата пред него… счупи на две един инфодиск, после измърмори някакво извинение… Стана, за да изреди обичайния си списък със задачи и като се започна… Нито едно изречение не следваше от предишното. Съвсем се обърка. Не като че ли е сбъркал деня, а като че ли последните двайсет дни се сливаха в главата му. Всяко изречение беше граматически вярно и абсолютно непоследователно. И той, изглежда, изобщо не го съзнаваше, докато не забеляза, че го зяпаме с отворени уста. Чак тогава млъкна. После се изправи Хароче — кълна се, че това беше най-смелата постъпка, която съм виждал в живота си — и каза: „Господине, мисля, че незабавно трябва да се подложите на медицински преглед.“ Илян се сопна, че не бил болен, и нареди на Хароче да седне… само че на лицето му постоянно се редуваха гняв и объркване. И трепереше. Къде се мотае оня твой смотан тийнейджър с пиенето?