Лоис Бюджолд - Памет

— Разбира се, милорд.

— Гравитоскутер?

Кратко колебание.

— Наложи се веднъж-дваж.

— Случи се така, че временно ми трябва шофьор.

— Наистина ли, милорд? Смятате ли, че… аз… бих могъл?…

— Навярно.

Ефрейторът, леко объркан, сбърчи чело.

— Част от работата ми е и да пазя живота му, Мартин. Нали няма да ми пречиш да върша това, а?

Мартин по братски му се усмихна, но, което беше интересно, счете под своето достойнство да захапе примамката. Цялото му внимание сега бе насочено към Майлс.

— И кога мога да започна?

— По всяко време. Още днес, ако искаш. — Да, трябваше поне да отиде до магазина и да купи още един стек с полуфабрикати. — Отначало сигурно няма да имаш много работа, но няма да знам предварително кога ще ми трябваш, затова искам да живееш тук. През свободното си време ще можеш да учиш за приемните изпити в Службата. — И разбира се, щеше да го наблюдава в случай на нов пристъп. Дали пристигането в къщата на по-податливия Мартин щеше да е достатъчно, за да изгони Иван? По-късно щеше да му обясни тази малка допълнителна подробност.

Не. Колкото по-рано, толкова по-добре. Поредният пристъп можеше да възникне по всяко време. Нямаше да е честно да натресе на хлапето хазяин с припадъци, без предварително да го предупреди за това. Ели Куин щеше да се съгласи с него.

— Самият аз не мога да шофирам. От време на време получавам пристъпи. Страничен ефект от остра форма на смърт, която претърпях миналата година, благодарение на… една точно насочена иглена граната. Криосъживяването беше почти успешно.

Ефрейторът направо засия:

— Никога не съм смятал, че куриерската работа е да се излежаваш по цял ден, каквато се опитват да я изкарат някои.

Мартин изумено се втренчи в Майлс, впечатлен от чутото почти толкова силно, колкото и от разказа за чистенето на канализацията.

— Били сте мъртъв , така ли, милорд?

— Така ми казаха.

— И как беше?

— Не знам — отряза го Майлс. — Пропуснах този момент. — Той поомекна и се смили над момчето. — Обаче отново да си жив е много болезнено.

— Леле! — Мартин подаде лакираната кутия на брат си.

Зап отново изпълзя изпод стола и започна да се отърква в огледално излъсканите ботуши на ефрейтора, мъркаше отчаяно, размахваше нокти във въздуха и поглъщаше кутията с очи.

— Спокойно, Зап, ще задействаш алармата — развесели се ефрейторът. Той сложи кутията на малката маса в караулното помещение и отвори капака. С леко разсеян вид той разкъса опаковката на готовата си армейска храна и я пусна на пода. Котката подуши опаковката и отново започна да драска по ботуша му, устремила горящ от желание поглед в лакираната кутия.

Вътрешната страна на капака се оказа хитро конструиран поднос или табла с малки отделения. Кости постави в тях две кани с терморегулатори, купа и чаши. Последваха сандвичи от два вида хляб (кората беше изрязана) с различен на цвят пълнеж, нарязани във формата на кръгове, звезди и квадрати. Нарязани плодчета на клечка. Масленки. Кръгли понички с чудесна, поръсена с пудра захар гофрирана коричка, напоени с тъмен, гъст, плодов сироп. От едната кана ефрейторът наля в купата розова кремсупа, от другата наля в чашата някаква благоуханна гореща напитка. В хладния въздух над купата и чашата започна да се издига пара. За котката Зап в кутията имаше няколко внимателно завити листа, в които се скриваше същото накълцано месо, като в пълнежа на един от сандвичите. Кости не успя да ги остави на пода, когато котката се нахвърли към тях, ръмжейки в екстаз и удряйки се отстрани с опашката.

Майлс с изумление се втренчи в кутията и преглътна слюнката си.

— Какво е това , ефрейтор?

— Обядът ми — отвърна Кости. — Майка ми го праща всеки ден. — Хищната ръка на брат му надвисна над един от сандвичите, но беше отбита. — Ей! Твоите можеш да си ги получиш в къщи. А това е за мен. — Ефрейторът колебливо погледна към Майлс.

Формално погледнато, служителите на ИмпСи не трябваше да ядат на поста си нищо друго, освен даваната им при застъпването дажба — за да не погълнат с храната и злонамерено добавен наркотик или отрова. Но ако не вярваш на собствените си майка и брат, то тогава на кого да вярваш? И освен това… Майлс вече не беше офицер и не беше задължен да следи за спазването на устава във всякакви глупави ситуации.

— Майка ви готви всичко това? Всеки ден?

— Обикновено. Откакто сестрите ми се омъжиха…

„Разбира се.“

— …и вкъщи остана само Мартин, тя според мен започна малко да скучае.