Лоис Бюджолд - Памет

Единият оръженосец беше вече прекалено стар, за да шофира. Съпругите на другите четирима дружно казаха „не“ или по-точно „НЕ!“.

И понеже ситуацията не се определяше като „в разгара на битка“, лорд Воркосиган нямаше основание да се позове на някои архаични клетви за вярност, които те някога са давали. Той изсумтя, отказа се от тази идея и отиде в кухнята — да събере остатъците от снощната вечеря. Той водеше упорита кампания да убеди котката Зап да измени поведението си: да не грабва храната с острите си нокти и да се крие под някой стол, откъдето да ръмжи глухо, а да яде възпитано и после да седи в скута на дарителя и признателно да мърка като всяка прилична ворска котка. Всъщност Зап много му напомняше за брат му Марк — а накрая двамата се бяха сприятелили. А и нямаше да е зле да съобщи на пазача, че ще пристигне куриер от Ципис.

Когато стигна до портала, Майлс откри, че пазачът си има посетител — висок рус младеж, който приличаше на ефрейтор Кости, макар и с по-меки черти. Младежът държеше голяма лакирана кутия.

— Добро утро, или по-точно добър ден, милорд — пазачът го поздрави с неопределен жест, достоен за аналитик от ИмпСи: опита се да козирува, но със закъснение забеляза, че Майлс не е в униформа. — Хм… позволете да ви представя по-малкия си брат Мартин.

„Ти не си достатъчно голям, за да имаш по-малък брат.“

— Здравей — протегна ръка Майлс. Русокосото момче стисна ръката му без колебание, макар че след като погледна Майлс отгоре надолу, очите му леко се разшириха.

— Хм… Здравейте. Лейтенант. Лорд Воркосиган.

Изглежда, никой не бе информирал и Кости. Ефрейторът може би стоеше прекалено ниско в йерархическата стълбица. Майлс извърна поглед от сребърните очи на яката на Кости-старши. Е, добре, да приключваме с това.

— Боя се, че вече не съм лейтенант. Току-що окончателно се уволних от Службата. Пенсионираха ме по болест.

— О, много съжалявам, съ… милорд. — Пазачът изглеждаше съвсем искрен. Но не започна да му досажда с въпроси, не поиска разяснения. Никой, който го бе виждал, нямаше да разпитва защо е това пенсиониране по болест.

Зап се измъкна изпод стола и тихо изсъска срещу Майлс, макар вече да го познаваше.

— Този космат звяр не започва да се държи по-приятелски, а? — отбеляза Майлс. — Само тлъстее.

— Не съм изненадан — отвърна ефрейтор Кости. — Всеки път, щом застъпи нов дежурен, тя се опитва да го убеди, че предшественикът му я е уморил от глад.

Майлс подаде на котката парченце от остатъците, които носеше, и Зап благоволи да го грабне по обичайния си начин, после се оттегли, за да излапа плячката си. Майлс засмука одраскания си палец.

— Явно отработва навиците на котка пазач. Само да можехме да я научим да различава приятелите от враговете. — Той стана.

— Никой не иска да ме вземе на работа само за два месеца — обърна се Мартин към брат си, очевидно продължавайки прекъснатият от идването на Майлс разговор.

Майлс повдигна вежди.

— Работа ли търсиш, Мартин?

— Чакам да навърша осемнайсет и да подам молба за постъпване в Службата — решително отвърна младежът. — И трябва да чакам още два месеца. Но мама каза, че ако не си намеря нещо дотогава, щяла да потърси тя. А ме е страх, че ще е нещо, свързано с чистене.

„Само почакай да видиш първия си сержант, малкия. Ще научиш много неща за чистенето.“

— Някога чистих канализационните тръби на остров Кирил — спомни си Майлс. — Бях адски добър в това.

— Вие ли, милорд? — окръглиха се очите на Мартин.

Устните на Майлс се извиха в усмивка.

— Беше много вълнуващо занимание. Открих един труп.

— О! — Мартин реши, че е разбрал. — Някаква операция на ИмпСи, нали?

— Тогава… още не.

— Още първият му сержант ще го вкара в пътя — доверително каза ефрейторът на Майлс.

„Той се отнася с мен като с достоен за уважение ветеран. Наистина не знае.“

— О, да. — И двамата опитни военни зловещо се ухилиха на бъдещия новобранец. — Напоследък в Службата стават все по-придирчиви при подбора на кандидатите. Надявам се, че не си пренебрегвал уроците в училище?

— Не, милорд — отговори Мартин.

Ако беше вярно, тогава със сигурност щяха да го приемат. Имаше физическите данни за служба в церемониалната стража; а брат му очевидно притежаваше достатъчно разум, за да стане истински охранител.

— Какво пък, желая ти късмет. — „Повече, отколкото имах аз.“ Не, несправедливо беше да използва повторно дарената му възможност да диша, за да се оплаква от съдбата. — Хм, Мартин… можеш ли да шофираш?