Лоис Бюджолд - Памет

— Съобщи ли вече на родителите си? — попита Иван.

— Не. Още не.

— Трябва да им кажеш. Докато до тях не е достигнала изкривена версия от някакъв друг източник.

— Знам, че трябва. Само че… това не е толкова лесно. — Той погледна братовчед си. — Мислиш ли, че би могъл да…

— Категорично не! — ужасено извика Иван. Помълчавайки малко, той се смили до неувереното: — Е… ако ти наистина не си в състояние. Но по-добре да не го правя.

— Аз… ще помисля.

Майлс допи последните капки кафе в чашата си и отново се запъти към горния етаж. Там той се преоблече в широка бродирана риза в селски стил и тъмни панталони, които откри в дъното на гардероба си. За последен път ги беше носил преди три години. В крайна сметка, поне не му бяха тесни. Докато Иван не беше наблизо, той извади всичките си бараярски униформи и ботуши и ги премести в шкафа на една от празните стаи за гости в дъното на коридора, за да не ги вижда всеки път щом отвори гардероба. След дълго колебание струпа при тях и дендарийските си униформи. Малкото дрехи, останали на закачалките, сега изглеждаха самотни и изоставени.

Майлс се настани пред комуникационния пулт в спалнята си. Съобщение до родителите му, о, Господи! Трябваше да прати писмо и на Ели Куин. Дали някога щеше да има възможност да се сдобри с нея? Да се срещнат лице в лице, тяло до тяло? Това е дяволски сложна задача и няма защо да се опитва да я решава с ком-пулта: полупрозрачен електронен призрак, изричащ неясни или зле подбрани думи, че и с едноседмично закъснение. А и всички комуникации на „Дендарии“ се следяха от цензорите на ИмпСи.

„Сега не мога да го направя. По-късно. Скоро. Обещавам.“

Отново насочи мислите си към не толкова мъчителния проблем — набор на персонал за замъка Воркосиган. И така, какъв е бюджетът за това мероприятие? Половината му лейтенантска пенсия, която получи като уволнен по здравословни причини, едва щеше да покрие заплатата и издръжката на един целодневно работещ прислужник, дори ако включеше безплатна стая. Поне ако ставаше въпрос за онзи персонал от висока класа, какъвто обикновено наемаше столичната аристокрация. Тук, на трудовата борса, на Майлс щеше да се наложи да се конкурира с шестдесет други областни графове, безброй по-дребни благородници и новите промишлени магнати от не-ворската буржоазия. Именно последните заграбиха голям процент от подходящите за брак вор-девойки, тъй като жените им ги издигаха до средите, към които се стремяха.

Майлс натрака код на ком-пулта. Радостното, усмихващо се лице на Ципис, главния управител на рода Воркосиган, се появи над видеоплочата с поразителна оперативност, незабавно след като сигнала за повикване достигна до кабинета му в Хасадар.

— Добро утро, лорд Воркосиган! Не знаех, че сте се завърнали от галактическите си пътувания. С какво мога да ви бъда полезен?

Ципис явно не знаеше и това, че Майлс е пенсиониран по здравословни причини. Майлс се чувстваше прекалено уморен, за да обяснява дори редактираната за публична консумация версия на събитията, затова просто каза:

— Да. Пристигнах преди няколко седмици. И… изглежда, че ще остана по-дълго, отколкото очаквах. От какви средства мога да тегля пари? Баща ми оставил ли ти е някакви нареждания?

— От всички.

— Моля? Не разбрах.

— Всички сметки и фондове бяха преведени на ваше име непосредствено преди графа и графинята да заминат за Сергияр. Просто за всеки случай. Вие сте наследник на баща си, нали знаете.

— Да, но… — Изобщо не бе предполагал, че Сергияр е толкова дива планета. — Хм… и какво мога да направя?

— По-лесно е да се каже какво не можете. Не можете да продавате завещаните ви имоти, а именно резиденцията в Хасадар и замъка Воркосиган във Ворбар Султана. Можете да купувате каквото желаете, разбира се, или да продавате всичко, което дядо ви е оставил лично на вас в еднолично владение.

— Така… Мога ли да си позволя да наема постоянен шофьор?

— О, божичко, ама разбира се! Можете да си позволите да наемете пълна прислуга за замъка Воркосиган. Всички средства се натрупват тук.

— Тези средства не са ли необходими за вицекралския дворец на Сергияр?

— Графиня Воркосиган изтегли известна сума от личните си пари, струва ми се, за някакъв ремонт; но в момента баща ви харчи средства само за поддържане на своите двайсет оръженосци. Всички останали разходи на Сергияр се покриват от императорския бюджет.

— А-а.

Ципис широко се усмихна.

— Да не възнамерявате да отворите замъка, милорд? Това би било прекрасно. Беше толкова красива гледка през миналата година, на Зимния празник, когато бях там на вечерята.