Лоис Бюджолд - Памет

— Той наистина ли ти откъсна сребърните очи? — Очите на Иван станаха съвършено кръгли.

— Кой ти го каза?

— Поне така изглеждаше — изсумтя Галени. — И Хароче си помисли същото.

„Още по-лошо. Той се разплака, Иване.“ Майлс никога през живота си не бе виждал Илян да плаче.

— Не. Сам ги откъснах. Всичко направих сам. — Той се поколеба, после добави. — Получих последния си припадък в кабинета му. Точно пред очите му. Струва ми се, споменах, че пристъпите изглежда се предизвикват от стрес.

Иван съчувствено се намръщи.

Галени шумно издиша.

— И Хароче не повярва. Той каза, че, виждате ли, всички в щаба на ИмпСи знаят, че според Илян сереш златни кюлчета.

„О, да, Нейсмит беше най-добрият от всички.“

— След операцията на Дагула IV е бил дяволски прав, считайки така. — Но спасителната операция на Дагула беше преди почти четири години. „А какво си изсрал в последно време?“ — Доколкото разбирам, това беше буквален цитат от изказването на Хароче.

— М-м, той понякога е доста грубичък. Изобщо не понася глупаците. Чувал съм, че се е издигнал от най-ниското стъпало, през всичките звания. Хароче каза, че Илян те е набелязал за негов наследник.

Веждите на Майлс изумено запълзяха нагоре.

— Не може да бъде. От кабинетен началник се изискват съвсем други качества, отколкото за полевите агенти. Тези, които ни изпращат на задания, имат диаметрално противоположно отношение към устава. Аз не съм готов… не бях и поне малко готов за работата на Илян.

— И Хароче така каза. Изглежда, са имали намерение да те повишат и да те направят негов заместник. Пет години ще се завъртиш из вътрешния отдел — и щеше да си готов да заемеш мястото на Илян, когато реши да напусне.

— Глупости! Не и във вътрешния. Виж, ако трябваше да сядам зад бюро, по-логично решение щеше да е галактическият отдел на Комар. Там поне имам известен опит.

— Именно тези празноти в опита ти са се надявали да запълнят, слагайки те на един впряг с Хароче. Веднъж Илян ми каза, че като агент във вътрешния отдел, генералът лично се е справил с поне четири сериозни заговора срещу живота на императора. И то без да броим случая „Равнец“, който му осигури сегашния пост на началник отдел. Може би Илян се е надявал Хароче по някакъв начин да ти предаде опита си.

— Нямам нужда… — започна Майлс, но бързо затвори уста.

— Какъв е този случай „Равнец“, — поинтересува се Иван, — и ако е толкова важен, защо не съм чувал за него?

— Класически пример за контратерористична операция — поясни Галени. — Илян кара всичките си нови аналитици да го изучават.

— Този случай е много известен вътре в ИмпСи — поясни Майлс. — Но, независимо от неговия успех, извън ИмпСи не знаят нищо за него. Такъв е характерът на тази професия. Успехите се запазват в тайна и не получаваш никаква благодарност, а провалите се виждат от всички и ти носят само упреци. — „Виж моята кариера, например…“

— Заговорът едва не успял — продължи Дъв. — Една фракция от крайни изолационисти, привърженици на граф Вортрифрани, беше замислила самоубийствена операция — готвеха се да разбият стар скоков товарен кораб, казваше се „Равнец“, право върху императорската резиденция. Падайки, корабът и така щеше да унищожи почти напълно двореца, даже без експлозивите, с които са го натъпкали. Тъкмо експлозивите обаче бяха грешката им, висящият край на кълбото, по който групата на Хароче ги разкри. Вортрифрани се измъкна сух от водата, обявявайки се за невменяем, но случилото се подкопа позициите му и оттогава много по-малко… ъ-ъ… досажда на Империята.

Иван премига.

— Апартаментът на майка ми не е много далеч от резиденцията…

— Да, можем само да гадаем колко души във Ворбар Султана са щели да загинат, ако онези бяха пропуснали целта си.

— Хиляди — промълви Майлс.

— Да не забравя да благодаря на Хароче следващия път, когато го видя — каза Иван, явно впечатлен от разказа.

— По онова време не бях на Бараяр — въздъхна Майлс. — Както обикновено. — Той сподави съвсем нелогичния си пристъп на завист. — Никой не ми е споменавал даже за това планирано повишение. И кога… е трябвало да ми сервират тая малка подла изненадка?

— Явно до края на годината.

— Мислех, че съм направил „Дендарии“ прекалено ценни за ИмпСи, за да ме прехвърлят на друга работа.

— Значи си си свършил работата малко по-добре, отколкото е трябвало.

— Шеф на ИмпСи на трийсет и пет. Ха. Слава Богу, че поне от това се отървах. М-да. Е, на Хароче нямаше да му е много приятно да се занимава с дресировката на някакво си ворско пале, само за да му го натресат после като началник. Би трябвало да изпитва огромно облекчение.