Лоис Бюджолд - Памет

— Не… не сега.

Ципис помръкна.

— О — разочаровано промърмори той. Тогава на лицето му се отрази закъсняло озарение: — Милорд… пари ли ви трябват?

— Хм… да. Именно за това исках да поговоря с вас. Например, за да платя на шофьор, може би и готвачка, за да плащам сметките, да купувам разни неща… средства за съответния начин на живот, нали разбираш. — Заплатата му в ИмпСи, която се трупаше по време на продължителните му извънпланетни отсъствия, досега винаги му беше стигала. Интересно, колко ли да поиска от Ципис?

— Но, разбира се. Как ги предпочитате? Може би, ежеседмичен депозит във вашата служебна сметка?

— Не… Бих искал да открия нова сметка. Отделна. Просто… на мое име, като лорд Воркосиган.

— Отлична идея. Баща ви винаги държеше личните си и имперските средства така, че да могат явно да се отличават кое какво е. Добре е от самото начало да имате такъв навик. Разбира се, някой особено безразсъден Имперски Ревизор може и да се осмели да му направи ревизия, но в крайна сметка ще изглежда като глупак, когато му предоставят всички цифри. — Ципис затрака нещо на комуникационния си пулт и хвърли поглед към разгъналите се във въздуха пред него данни. — Като начало ще прехвърля на новата ви сметка всички натрупани и неизползвани средства, предназначени за поддръжка на имението. А после ще пращам обичайната седмична издръжка.

— Чудесно.

— Ако ви потрябват повече, веднага ми се обадете.

— Разбира се.

— Ще ви изпратя новата кредитна карта по куриер до един час.

— Благодаря. — Майлс понечи да прекъсне връзката, но веднага добави, озарен от закъсняла мисъл: — Колко пари са това?

— Пет хиляди марки.

— А, добре.

— И осемдесет хиляди за начало — прибави Ципис.

Майлс мислено даде заден ход и бързо изчисли наум.

— Това място е гълтало по пет хиляди марки седмично , така ли?

— О, много повече, ако сметнем оръженосците. И не забравяйте личната сметка на графинята. И тези суми не включват разходите за капитални ремонти, за тях има отделна сметка.

— Аз… да, разбирам.

— Така че ако проявите интерес, с радост ще направя заедно с вас щателен анализ на цялото ви финансово състояние, при това много подробен — с ентусиазъм добави Ципис. — Тук може да се направи толкова много, ако се използва друг подход: малко повече агресивност, предприемчивост и, смея да прибавя, по-малко консервативност и повече внимание.

— Ако… ми остане свободно време. Благодаря ти, Ципис. — Майлс прекъсна връзката, този път не толкова небрежно.

Мили Боже. Можеше да купи… дявол да го вземе, почти всичко, което поиска. Той се опита да измисли нещо, което да иска.

„Дендарии“.

„Аха. Знаем.“ Но за него тяхната цена не се измерваше в пари. „Нещо друго?“

Някога, във все по-далечната си младост, известно време бе мечтал за гравитоскутер — бърз и червен, като на Иван, само че по-добър. Сега скутер от най-добрата марка, практически нов, макар и остарял с няколко години, събираше прах долу в гаража. Разбира се, сега и дума не можеше да става да лети с него.

„Никога душата ми не е била пленявана от перспективата да купя нещо. Само от надеждата да стана някакъв.“

И какъв? Ама разбира се, адмирал; истински, бараярски адмирал. На тридесет и пет годишна възраст, с една година по-млад от баща си, който на тридесет и шест беше станал най-младият адмирал в историята на Бараяр след периода на изолацията. Въпреки ръста си и всичките си физически недъзи. Но дори ако беше роден с нормално тяло, неговата епоха не изобилстваше на войни, които да ускорят издигането му в службата. Секретните операции на ИмпСи бяха най-доброто нещо, с което можеше да се заеме, и не само защото това беше единствената служба, която се съгласи да го вземе. Само тук можеше да го изпратят на предната линия на достъпните сега военни действия. Как можеш да станеш Велик Човек, ако историята не ти осигурява Велики Събития? Или ги осигурява не когато трябва: когато си или твърде млад, или твърде стар? „Или твърде силно травмиран — или дискредитиран“.

Майлс се върна към списъка с петимата пенсионирани оръженосци на баща му, които живееха във Ворбар Султана или в околностите му. Оръженосец, макар и възрастен, чиято съпруга може и да готви, щеше да е идеалното решение на проблема му. Нямаше да се наложи да ги учи на привичния ред в замъка Воркосиган, а те нямаше да възразят срещу краткосрочен договор. Майлс започна да набира номера. „Може би ще извадя късмет още с първия опит.“