Лоис Бюджолд - Памет

— А аз си мислех, че разговорите ви със Саймън са се изразявали главно в доклади — отбеляза Майлс.

— Много е интересно да се разбере, след толкова години, какви всъщност са били тези доклади — отбеляза лейди Алис. — Естествено, Грегор. Мисля, че ще е добре за него. — Тя поведе Лайза към вратата. След малко Майлс ги последва.

Майлс продължи своята инспекция на щаба на ИмпСи от същото място, където спря вчера. Лично той би предпочел да извади необходимите му сведения с точен рапирен удар, а не с подобна груба сила, но когато не знаеш какво, по дяволите, търсиш, се налага да оглеждаш всичко. Отделът по криптография доказа загадъчността на своята дейност: неприкритото желание на криптографите да му сътрудничат коварно се преобрази в толкова технически обяснения, че след третия опит Майлс се отказа. „Ако не можеш да ги поразиш с подвизи — омай ги с глупости“. Майлс се усмихваше, слушайки всичко това и мислено си отбеляза да провери този отдел още веднъж, по-късно. Финансовият отдел беше просто във възторг, че поне някой е проявил интерес към тях и разговорът там заплашваше да се проточи вечно. Майлс си проправи път през счетоводните книги и избяга.

Поддръжката на сградата и техническата служба се оказаха неочаквано интересни. Майлс и преди знаеше, че сградата на щаба е защитена по най-висш порядък, но не знаеше в подробности как се постига това. Сега той разбра къде се намират укрепените стоманени пластини в стените и пода и колко изобретателност е вложена по взривоустойчивостта, филтрацията и циркулацията на въздуха, пречистването на водата. Уважението му към покойния побъркан архитект нарасна в пъти. Сградата беше не просто проектирана от параноик, тя беше проектирана отлично. Всяка стая имаше собствена система за филтрация от клас, какъвто се използваше в биолабораториите, в допълнение към централната, която филтрираше и стерилизираше въздуха, разрушавайки евентуалните отровни газове и микроби, преди да го пусне обратно в системата за циркулация. Остатъчната топлина се използваше за дестилиране на вода — ето защо имаше този блудкав вкус! Майлс беше виждал космически кораби с далеч по-лоши системи за защита. Тук не можеше да върлува грип.

Целият Стопански отдел се състоеше от войници, ветерани с минимум десет години служба. Майлс откри, че им плащат по най-висш клас в сравнение с други хора на аналогични длъжности в Имперските Служби. Моралният дух сред тях беше извънредно висок: веднага щом съобразиха, че посещението на Майлс не означава недоволство от работата им, те станаха не просто готови да помогнат, а искрено дружелюбни. Изглежда никой от проверяващите ги офицери не беше се съгласил да пълзи с тях по шахтите на тръбопроводите. Но, от друга страна, повече проверяващи от висок ранг бяха по-стари, по-дебели и не толкова гъвкави като Майлс. Едновременно с това Майлс разбра коя беше най-досадната работа в щаба на ИмпСи: проверката на системата за видеонаблюдение, която се точеше на километри по тунелите и шахтите на това здание. Той можеше само да се удивлява как не са му възлагали такава работа преди, по време на един от периодите на частична немилост.

До момента, в който той неохотно реши да си тръгне, Стопанският отдел беше много доволен от своя Имперски Ревизор и обратно. Съчетанието от компетентност и приятелски дух за един кратък, сърцераздирателно болезнен момент му напомни за дендарийците, но разумът му сам се постара да избегне подобно сравнение.

Работата избавяше Майлс от безброй болезнени размишления за това, колко странно е всъщност сегашното му положение. Майлс реши, че, общо взето, го предпочита. За ИмпСи той е чужд, цивилен — за пръв път, откакто порасна! — и все пак той разбра за организацията, на която някога служеше предано, повече, отколкото когато и да е преди. Дали това не бе един вид окончателно сбогуване? „Наслаждавай се, докато можеш.“

Подтикван от съвестта си, вечерта Майлс прекъсна работа достатъчно рано, за да се прибере вкъщи за вечеря с майка си и Илян — онази капчица вежливост, която очакваха от него. Той успешно удържаше разговора на темата за развитието на имперската колония на Сергияр, за която, разбира се, графинята можеше да разкаже много интересни неща. След като се появи в щаба рано сутринта, той повися над главата на Хароче, докато онзи не започна прочувствено да изброява предимствата от пътуването до Джаксън Хол. Майлс се ухили и продължи инспекцията си.