Лоис Бюджолд - Памет

Офицерът мъчително преглътна.

— Разбира се, данните в комуникационния пулт постоянно се актуализират, милорд ревизор. А физически извършваме инвентаризация веднъж месечно. Това отнема една седмица.

— Кога беше последната инвентаризация?

— Преди две седмици.

— Нещо да е липсвало?

— Не, милорд.

— Нещо да е липсвало през последните три месеца?

— Не.

— През последната година?

— Не!

— Едни и същи хора ли извършват инвентаризацията?

— Въртят се. Тази задача… не е от най-приятните.

— Да, мога да се обзаложа. — Майлс погледна братовчед си. — Иване, докато седиш тук, свържи се с Оперативния отдел и поискай четирима души с най-голям достъп до секретни материали, които никога не са работили в или с ИмпСи. Това ще е твоят екип.

Лицето на Иван се сгърчи от страх.

— О, Господи! — изстена той. — Нали не възнамеряваш да ме накараш да правя инвентаризация на това проклето хранилище?

— Възнамерявам. Поради очевидни причини не мога да го направя лично. Някой е поставил тук знак за тревога и е написал на него моето име. Ако е искал да привлече вниманието ми, определено го е постигнал.

— И биологичните материали ли? В хладилната камера? — Иван потръпна.

— Всичко.

— И какво ще търся?

— Ако знаех какво, нямаше да трябва да правим инвентаризация, нали?

— Ами ако вместо липса открием нещо повече? Ами ако не си открил висяща нишка, а фитил на бомба? — попита Иван. Ръцете му мърдаха в нервна пантомима.

— Тогава се надявам, че ще го изгасиш. — Майлс даде знак на двамата мъже от ИмпСи да го последват. — Да тръгваме, господа. Отиваме на гости на генерал Хароче.

Хароче също застана нащрек в мига, в който видя лицето на Майлс, докато той и малката му процесия влизаше в кабинета му. Той автоматично затвори вратата, изключи комуникационния си пулт и попита:

— Какво открихте, милорд?

— Около двайсет и пет минути редактирана история. Някой е проникнал в комуникационните ви пултове.

Докато Майлс му обясняваше за откритието си относно поправките в списъците, потвърдено от дежурния, лицето на Хароче ставаше все по-мрачно. И още повече помрачня, когато научи за изчезналата касета.

— Можете ли да докажете къде сте били? — попита той, след като Майлс приключи. — Да докажете, че сте се прибрали вкъщи пеш?

Майлс сви рамене.

— Навярно. На улицата се разминах с достатъчно хора, а външният ми вид, хм, е доста по-запомнящ се, отколкото при останалите. Търсене на свидетели на престъпление, което се е случило преди цяла вечност, — това е именно тази работа, която градската стража непрекъснато върши при разследване на криминални престъпления. Мога да им възложа такава задача, ако се наложи. Но като имперски ревизор, моята дума не подлежи на съмнение.

„Все още.“

— Хм, да.

Майлс погледна сержанта и лейтенанта от склада.

— Господа, бихте ли излезли във външния офис, моля? Не излизайте от там и не разговаряйте с никого.

Двамата с Хароче изчакаха да останат сами, след което Майлс продължи:

— Единственото сигурно нещо в момента е, че имате пробив във вътрешната система за сигурност. Сега мога да постъпя по два начина. Мога изцяло да затворя ИмпСи, докато не докарам тук външни експерти за проверка. Този метод обаче има някои очевидни недостатъци.

Хароче изстена.

— Меко казано, милорд.

— Да. Прекъсването на работата на ИмпСи за цяла седмица или дори повече — докато хора, незапознати с вашата система, се опитват първо да я проучат, а след това да я проверят — това ми изглежда като прелюдия към катастрофа. Но извършването на вътрешна проверка с помощта на вътрешен персонал също има, хм, очевидни недостатъци. Някакви идеи?

Хароче разтри челото си.

— Разбирам какво искате да кажете. Да речем… да речем, че съберем специална група за проверката. Поне трима, които трябва да работят винаги заедно. По такъв начин ще могат да се наблюдават взаимно. Мога да допусна един предател, но трима, от случайно избрани хора… те могат да изключват системата на части, почти без да прекъсват служебните функции на ИмпСи. Ако искате, ще ви дам списък на персонала, имащ необходимата квалификация, и вие лично ще ги изберете.

— Да… — замислено рече Майлс. — Така ще стане. Добре. Действайте.

Хароче въздъхна с очевидно облекчение:

— Аз… благодаря ви за разумния подход, милорд.

— Аз винаги съм разумен.

Генералът сви устни, но не възрази. И въздъхна:

— Тази работа става все по-отвратителна. Мразя вътрешните разследвания. Даже да спечелиш, пак си загубил. Но… признавам, че не разбирам тази история със склада. Какво следва от този факт?