Лоис Бюджолд - Памет

Посещението в Аналитичния отдел зае по-голямата част от деня. Освен всичко друго, Майлс се отби да поговори с Галени, а после и с аналитиците, които участваха в решаването на този вътрешен за ИмпСи проблем. Повечето от тях чакаха пристигането на галактическите доклади. Едновременно с това Майлс провери как върви работата по други въпроси. Най-високият приоритет на работата по злонамереното разрушаване на иляновия чип не означаваше, че всички други кризи са отложени. Майлс проведе дълъг и интересен разговор с началника на комарския отдел, генерал Алегре, който по напълно разбираема причина се прехвърли на темата за годежа на Грегор — онази, която Майлс внимателно избягваше да подема пред Галени. Интересно, помисли си Майлс, дали да не си организирам едно пътешествие наблизо — до Комар, — за да разговарям лично с началника на тамошния галактически отдел? Полковник Олшански от сергиярския отдел вежливо се поинтересува за здравето на графинята; Майлс го покани да вечеря с нея — любезно предложение, което полковникът явно сметна за малко заплашително, но прие с готовност.

Онова, което Майлс считаше за най-лакомото късче от своята инспекция, му дойде редът вечерта, и не случайно.

Хранилището за веществени доказателства на ИмпСи се намираше в най-долните мазета, заемайки помещенията на стария затворнически блок — стаите на ужасите, както винаги мислеше за тях Майлс. Този блок е бил най-съвременната тъмница в последните мрачни дни на император Юри Безумния, и там се разнасяше отчетлив мирис на медикаменти — според Майлс той смразяваше кръвта повече, отколкото покритите с влага стени, паяжините, веригите и гнусните насекоми. Император Ецар също бе използвал тези помещения, но далеч по-предвидливо, за политически затворници — започвайки с тъмничарите на самия Юри, изящен щрих на вселенска справедливост в неговото всъщност жестоко царуване. Майлс беше убеден, че едно от най-добрите негласни постижения на регентството на баща му беше превръщането на този зловещ затвор в музей. Наистина си струваше да се поставят восъчни фигури тук: Юри Безумния и неговият отряд главорези.

Но когато стана хранилище за веществени доказателства, той се превърна в едно от най-сигурните места на планетата. Сега тук се бяха заселили най-интересните нещица, събрани от ИмпСи по време на многобройните им разследвания. Отделните стаи бяха наблъскани с документация, оръжия, биопрепарати — добре запечатани, както се надяваше Майлс, — наркотици и още по-странни предмети, конфискувани от злодеите и неудачниците и очакващи разкриването на престъплението, по-нататъшно изучаване или прекласифициране като остаряла информация.

Той мислено си представи как се разхожда в стаята с оръжията. За последен път бе влизал там преди две години, когато беше донесъл на Бараяр някои интересни неща от поредната си операция. На една от задните лавици бе открил ръждясал метален арбалет и няколко празни флакона от солтоксинов газ. Това бяха последните материални останки — освен самия него — от опита за отравяне на тогава новоназначения императорски регент лорд Арал Воркосиган и неговата бременна съпруга. Преди трийсет и няколко години. „Алфа и омега, момче, началото и краят.“

Дежурният сержант зад бюрото в стаята, която някога беше помещение за регистриране на затворници до единствения вход към секцията, бе младеж с вид на манастирски библиотекар. При влизането на Майлс той скочи от мястото си зад комуникационния пулт и застана мирно, очевидно неуверен дали да се поклони, или да козирува. Като компромис той рязко наведе глава.

— Милорд ревизор! С какво мога да ви помогна?

— Седнете, успокойте се и направете всичко необходимо, за ме пуснете вътре. Искам да направя малка екскурзия — отвърна Майлс.

— Разбира се, милорд ревизор. — Сержантът седна на мястото си, а Майлс, който имаше опит с подобни процедури, се приближи до бюрото, притисна длан към скенера и се повдигна на пръсти, за да се приближи до скенера на ретината. Младежът признателно му се усмихна — с това Майлс го беше избавил от необходимостта да вземе решение дали един Имперски Ревизор стои над обичайните мерки за сигурност или не, и ако не, как, по дяволите, ще се отнесе към опитите да го принудят да изпълни изискванията?

Облекчението на сержанта се оказа кратко, тъй като комуникационният му пулт издаде протестиращ звук и на пулта му запремигва червена светлина.