Лоис Бюджолд - Памет

— Готови ли сте за кратка почивка, господа? — попита лейди Алис, остави подноса с демонстративен жест и намръщено погледна ботушите на Майлс. Той бързо свали краката си от масичката и седна изправено.

— Да — каза Грегор и протегна ръка на Лайза, която я пое и седна — или по-точно, уютно се настани — в креслото до него. За момент Майлс бе обхванат от остра, болезнена завист.

— Всъщност вече свършихме, струва ми се — прибави той. — За днес. — „Докладвам, че няма какво да докладвам. Пфу.“

На устните на Лайза се появи загрижена, недоумяваща усмивка.

— Грегор и лейди Алис ми разказаха за Илян. Мисля, че изпитвам… съжаление? Не, не е това. По-скоро благоговеен страх, че такъв колос е рухнал. На Комар той е просто легенда. И все пак, когато се запознах лично с него, той ми се стори съвсем обикновен човек.

— Едва ли — каза лейди Алис.

— Е, не точно обикновен, но ми се стори, че иска да направи точно такова впечатление. Толкова мълчалив, тих. Не беше… какъвто очаквах.

„Не беше чудовище?“ Лайза бе учтива комарка, Майлс трябваше да й го признае.

— Истинските чудовища — отбеляза Майлс, отговаряйки на мислите й, а не на думите й, — често пъти наистина са съвсем обикновени хора. Само че с по-объркано съзнание. А Илян е най-подредено мислещият човек от всички, които познавам.

Лайза леко се изчерви. Отиваше й. Тя се прокашля и заговори учтиво:

— Всъщност ние дойдохме по работа, лорд Воркосиган.

— Вече спокойно можете да ме наричате Майлс, когато не сме сред външни хора.

Тя хвърли поглед към Грегор, искайки одобрението му; той кимна.

— Майлс — продължи Лайза, — лейди Алис предложи следващата седмица да организираме прием с танци в резиденцията. Само за близките приятели — мои и на Грегор. За разнообразие, той няма да има никакво отношение към политиката.

„Или на теб ти се иска да е така.“ Но лейди Алис утвърдително кимна. Е, ако не политически, приемът поне щеше да е социално ориентиран. Или може би беше награда за Лайза, която толкова прилежно се трудеше в ролята си на начинаеща вореса?

Лайза довърши:

— Ще дойдете ли, ло… Майлс, ако задълженията ви позволят, разбира се? Като наш общ приятел.

Майлс, седейки, се поклони леко на бъдещата си императрица.

— Ако задълженията ми позволят, за мен ще е чест. — Най-вероятно щеше да разполага с достатъчно свободно време, докато чака докладите от другите планети.

— И можете да доведете някого със себе си, естествено — прибави Лайза. Тя отново се обърна към Грегор и двамата размениха една от онези влудяващо интимни усмивки. — Имате ли постоянна… — тя потърси подходящия бараярски термин — млада дама?

— В момента не.

— Хм. — Лайза го погледна оценяващо. Грегор, който все още я държеше за ръка, стисна дланта й. Ако тя имаше по-малка сестра, Майлс щеше да знае точно как да разтълкува погледа й. Любовта очевидно бе не само заразна, тя беше агресивно заразна.

— Майлс доказа, че има имунитет към нашите ворски дами — вметна леля му Алис, и то далеч не одобрително. Мили Боже, дали не смяташе да се откаже от опитите си да промени ергенското положение на Иван и вместо това да се заеме с него — от разочарование?

Лайза изглеждаше така, сякаш се мъчеше да разбере дали лейди Алис не е искала да намекне, че Майлс предпочита момчета, и едновременно с това не искаше да е толкова невежлива, че да попита за това директно — или поне докато не останеше насаме с наставничката си.

— Не имунитет — припряно я прекъсна Майлс. — Просто още не ми е излязъл късметът. Досегашните ми служебни пътувания не благоприятстваха трайни връзки. — „Поне у дома.“ — Сега, след като вече съм за постоянно във Ворбар Султана, кой знае. Хм… може би ще поканя Делия Куделка.

Лайза доволно се усмихна.

— С удоволствие ще я видя отново.

Алис наля на всички кафе; Лайза внимателно я наблюдаваше. Не си водеше записки, но Майлс можеше да се обзаложи: следващият път Лайза ще си спомни, че пие кафето си чисто. Лейди Алис им позволи да беседват на леки теми не по-дълго, отколкото им бе нужно да изпият кафето си, след което се изправи и повлече със себе си Лайза. В дамската тоалетна, за да направят дисекция на Майлс? „Не бъди нервен, момче.“ Под напътствията на Алис Лайза, изглежда, бързо уреждаше отношенията си с ворското женско общество и за разлика от Хароче, не смяташе да подценява значението му за своето бъдеще.

Грегор пусна Лайза с очевидна неохота.

— Лейди Алис — замислено добави той. — Ако смятате, че Саймън е в състояние, защо не го поканите на обяд, на който ще сме ние с Лайза, вие и лейди Воркосиган? Открих, че ми липсват беседите с него. — Той срещна погледа на Майлс и кисело се усмихна.