Лоис Бюджолд - Памет

Той се придвижваше, оставяйки след себе си ужас и разрушение. Началниците на всеки отдел отчаяно търсеха в спомените си причина, поради която да ги посети Имперски Ревизор. „Ха. Всички са виновни, до последния“ — сухо констатира Майлс. Неколцина сметнаха за свое задължение да му обяснят бюджетните си разходи, както му се стори, прекалено подробно. А един направо си призна онова, за което никой не го беше питал, оправдавайки се за неотдавнашната си галактическа ваканция. Майлс беше принуден да признае, че е изключително забавно да гледа как тези иначе мълчаливи хора панически се разбъбрят. Той ги поощряваше с подходящо вмъквани неопределени междуметия като „хм?“ и „м-м“, но това, изглежда, не го приближаваше към формулировката на нужния му въпрос.

Голяма част от отделите работеха денонощно, през всичките 26.7 часа, така че Майлс можеше да продължи инспекцията си през цялата нощ, но късно вечерта най-после реши да се откаже. Сградата на ИмпСи беше голяма. В момента се изискваше не скорост, а прецизност.

Събуждайки се на следващата сутрин, Майлс откри, че замъкът Воркосиган кипи от необичайна активност, реализирана от слугите на графинята. Те отново подреждаха всичко: сваляха калъфите на мебелите, умело се грижеха за гостенина, Илян, и от време на време се изправяха на пътя на Майлс с въпроса „Какво да направим за вас, милорд?“, когато той се опита полуоблечен да се разходи из замъка и да помисли, докато си пиеше сутрешното кафе. Така и трябваше да бъде, но… въпреки това му се наложи да отиде по-рано на работа. Тъй като тази задача му беше наредена отгоре, Майлс изпълнително реши да започне с личен доклад при Грегор в двореца, в най-добрия Ревизорски стил. Освен това императорът можеше да има някаква идея. Самият Майлс в момента се чувстваше доста опустошен в тази насока.

Ревизорският му стил бързо се преля в обикновен още щом стигна кабинета на Грегор и двамата останаха сами. Седнаха на удобните кресла, гледащи към градината и Майлс вдигна крака на ниската масичка, мрачно гледайки ботушите си.

— Нещо ново? — като се отпусна назад на стола си, попита императорът.

— Засега не. Какво ти каза Хароче?

Грегор му предаде сравнително пълно обобщение на среднощното съвещание, а така също и заповедите, излезли от офиса на генерала предния ден под наблюдението на Майлс.

— Каза, че на съвещанието Илян бил ужасяващо мълчалив — прибави той. — Явно според него Илян е в много по-тежко състояние, отколкото показва външно.

— Ммм. Илян също смята така. Но аз съм сигурен, че работата не в това колко е травмиран, колкото в недостига на практика. Изглежда е забравил как трябва да се съсредоточава. В момента мозъкът му… трябва да е почти непознат за него свят. Мисля, че по този въпрос лейди Алис може да ти даде по-пълни сведения от Хароче.

— А ти какво успя да свършиш?

Майлс сбърчи лице.

— Нищо. Клатя си краката, докато не започнат да пристигат докладите от галактичната мрежа. Пъхах си носа във всички дупки из щаба на ИмпСи, правейки се на Генерален Инспектор. Това ме развлича, докато чакам. И чакам.

— Засега си чакал само един ден.

— Това е предчувствие.

— Сега по-доволен ли си от Хароче?

— Общо взето, да. Той прави всичко, което трябва. И бързо се учи, не повтаря една и съща грешка… е, не повече от два пъти. Всъщност не съм доволен от положението. Изглежда ми странно лишено от всякакви краища… няма висящи нишки, които да подръпнеш и да видиш какво ще стане. Или поне още не съм ги открил.

Грегор съчувствено кимна.

— Истинското ти разследване едва започна.

— Да. — Майлс се поколеба. — Тази история се разду до нещо далеч по-голямо и сложно, отколкото си представях, когато просто се вбесявах от начина, по който ИмпСи лекуваше Илян. Сега това не е шега. Сигурен ли си, че… не искаш да възложиш това на истински Ревизор? Ворховиц например.

— Ворховиц все още е на Комар. Ще мине поне седмица, докато го повикам. И ми трябва там.

— Тогава някой от другите.

— Ти какво, да не се уплаши? — Грегор го погледна с присвити очи. — Да те освободя ли искаш?

Майлс отвори уста, затвори я и накрая отвърна:

— Реших да ти дам възможност да промениш решението си.

— Разбирам. — Императорът прехапа долната си устна. — Благодаря ви, лорд Воркосиган, но не.

„Надявам се, че не допускаш ужасна грешка, Грегор.“ Ала не го каза гласно.

Най-после се появи кафето, което Грегор бе поръчал при пристигането на Майлс, но подносът го носеше не майордомът, а самата лейди Алис Ворпатрил. След нея влезе Лайза Тоскана. Лицето на императора грейна.