Лоис Бюджолд - Памет

— Това го знам. Питах за друго. Беше ли много… разочарован?

Тя на свой ред сви рамене.

— Всички знаем колко много работеше, за да постигнеш онова, което постигна, независимо от неравните шансове.

„Тя избягва отговора, дявол да го вземе.“

— Повече се безпокоеше какво ще стане с теб после, когато останеш без опора под краката си — прибави лейди Воркосиган. После почука с дългия си показалец по златната му верига. — Трябва да отбележа, че това е много находчиво от страна на Грегор. Приятно е да се види, че с възрастта момчето е станало по-ловко.

— Почакай Саймън да ти обясни какъв товар се очаква да нося с тая проклета верига.

Тя вдигна вежди, но не попита нищо. За момент Майлс се замисли за спокойните майчински маниери на графиня Воркосиган и за тяхната разлика с така и нереализираните планове, които лейди Алис градеше против — именно против! — Иван. Общо взето той беше убеден, че спокойното уважение на графинята беше далеч по-страшно от което и да е директно вмешателство. Изведнъж откриваш, че жадуваш да бъдеш достоен за това уважение. Графинята играеше ролята на незаинтересован наблюдател с почти стопроцентова убедителност — стил, който Грегор, без съмнение, бе научил от нея.

В този момент в стаята надникна Мартин, чието изражение при вида на графинята се превърна в благоговеен страх.

— Милорд? Ъ-ъ-ъ, колата ви е готова и изобщо…

Графинята махна с ръка към Майлс, освобождавайки го.

— Щом трябва да тръгваш, върви. Аз ще се заема със Саймън.

— Изглежда, че днес работата ми ще е да размърдам предишното му ведомство. — Ох, как не му харесваше вкуса на тази дума, „предишното“. — Хароче адски се тутка с този проблем. Макар да не мога да обвинявам ИмпСи, че отказва да действа преди да получи достатъчно информация.

— А защо не? Преди са го правили, и то доста често.

— Брей. Не ехидствайте, милейди майко. — Майлс се поклони съвсем по ворски.

— Радвам се, че те заварих тук — извика след него тя.

— А къде другаде да бъда?

Лейди Воркосиган се поколеба, после кисело призна:

— Хванах се на бас с Арал, че ще предпочетеш дребния адмирал.

През останалата част от деня Майлс окупира кабинета на Хароче, проверявайки всичко, което беше свършила ИмпСи от предишната нощ и контролирайки изходящите заповеди. Той поглъщаше страница след страница от подробния списък на местата и движенията на Илян през последните три месеца, докато очите му не започнаха да се кръстосват и той започна да се притеснява, че ще пропусне нещо. Хароче търпеливо понасяше това нервиращо надзъртане иззад рамото му. Щяха да минат седмици преди да получат резултат от галактическите проверки. Генералът съсредоточаваше вниманието си главно върху връзката с Джаксън Хол, накъдето сочеха единствените им веществени доказателства, което напълно съответстваше с теорията на Майлс. Или с неговите предразсъдъци.

Какъвто и дребен пропуск да направеше Хароче, Майлс незабавно му го посочваше и той незабавно го поправяше. До края на деня, изглежда, нямаше какво друго да направят по въпроса с Джаксън Хол, освен да изпратят там лично Майлс; тази идея бе хрумнала на временния шеф на ИмпСи напълно самостоятелно.

— Вие очевидно имате изключително голям опит с джаксънианските Домове — отбеляза Хароче.

— М-м — неутрално проточи Майлс, скривайки факта, че тази идея беше завладяла и неговото въображение. Да се върне на Джаксън Хол в новия си облик на Имперски Ревизор, с всички бараярски имперски бойни кораби зад гърба си — той би се погрижил да реквизира за своята поддръжка всички тези бойни кораби… Очарователна малка фантазия на тема власт. — Не — разсеяно отвърна той. — Не мисля така. — „Отговорът е тук, в ИмпСи. Просто ми се иска да знам как точно да задам въпроса.“

Недоспал и разочарован, Майлс остави за известно време Джаксън Хол на тамошните оперативни работници, а Хароче — на спокойствие, и тръгна да скита из сградата. Мислеше си, че познава щаба наизуст, но сега намери много кътчета, които никога не бе виждал, цели отдели, за чието съществуване не е трябвало да знае преди. Какво пък, сега определено щеше да си организира екскурзия из това място.

Той надникна в няколко случайни офиса, основателно изплашвайки обитателите им, след което реши да систематизира обиколката си. Щеше да инспектира всеки отдел, от най-горния етаж до най-долния, без да изключва дори поддръжката и продоволственото снабдяване.