Лоис Бюджолд - Памет

Илян мрачно се усмихна.

— Уви, не, Майлс.

— Така… трябва да е някой, който се е целил изобщо в ИмпСи. Политически мотиви? По дяволите, това пак е прекалено общо. Макар че извършителят очевидно е имал достатъчно пари и, хм, търпение. За колко време според вас е създаден този микроскопичен звяр, доктор Уедел?

— Лабораторната работа отнема, ъ-ъ, около два месеца. Освен ако не са платили за експресна услуга. В този случай — най-малко месец.

— Плюс времето за транспортиране… Мисля, че този заговор трябва да е започнал най-малко преди половин година.

Хароче се прокашля.

— Изглежда много вероятно това нещо да идва от не-бараярска лаборатория. Искам да знам от коя точно и кога. С ваше разрешение, милорд ревизор, незабавно ще вдигна под тревога галактическия отдел да задейства агентите си на Джаксън Хол. Без да изключваме другите възможни източници на биопродукт от такъв порядък — например Ескобар. В края на краищата, Джаксън Хол няма пълен монопол върху тъмните сделки.

— Да, ако обичате, генерал Хароче — отвърна Майлс. Това беше именно онази уморителна работа, която ИмпСи можеше да изпълни далеч по-добре от него. Истинският Имперски Ревизор обикновено разполагаше със собствен екип, на който да възлага такива задачи. Щеше да се наложи лично да проверява докладите, за да е сигурен. Ох, в крайна сметка пак щеше да се озове в подземията на ИмпСи. Навярно така му бе писано.

— И освен това ще проуча всички пътувания на Илян през последните, да речем, шестнайсет седмици — прибави Хароче.

— През повечето време бях тук, в щаба — съобщи Илян. — Два пъти съм пътувал извън града… струва ми се… но съм сигурен, че през това време не съм напускал Бараяр.

— Не забравяй официалната вечеря при Грегор — напомни му Майлс. — И още няколко събития, които надзираваше лично.

— Така. — Генералът отново си записа нещо. — Ще имаме нужда от списък на всички галактически посетители, с които шефът Илян би могъл да се срещне лично по служебни въпроси. Списъкът ще е голям, но няма да е безкраен.

— Можете ли да направите още нещо, за да стесните времевите рамки? — обърна се Майлс към Авакли и Уедел.

Уедел разпери ръце. Авакли поклати глава и отговори:

— Със сегашните ни данни — не, милорд.

— А към тези данни може ли да се прибави още нещо? — попита генерал Хароче.

Всички доктори поклатиха отрицателно глави.

— Всичко друго ще е в областта на хипотезите — отвърна адмиралът.

— Какво странно нападение — замислено отбеляза Майлс. — Целта е била дееспособността на Илян, а не животът му.

— Не съм сигурен, че можем напълно да изключим последната възможност, милорд — рече доктор Руибал. — Ако не бяхме извадили чипа, той спокойно можеше да умре от изтощение. Или при нещастен случай — по време на някой от периодите на объркано съзнание.

Хароче пое дъх през зъби. „Наистина“, — помисли си Майлс. Щом някой искаше да убие шефа на ИмпСи, генералът спокойно можеше да е следващият в списъка.

Хароче се изпъна в креслото.

— Господа, всички свършихте изключителна работа. Ще впиша личната си похвала в секретните ви досиета. Веднага щом предадете окончателния си доклад, ще можете да се върнете към обичайните си задължения.

— Утре, най-вероятно — уточни Авакли.

— Може ли да си тръгна още тази вечер? — намеси се Уедел. — Бедната ми лаборатория вече цяла седмица е в ръцете на моите асистенти. Направо потръпвам от мисълта какво ме очаква там.

Авакли погледна към Майлс, прехвърляйки решението на него — „Ти ми го натресе, ти се оправяй с него.“

— Не виждам защо не — отвърна Майлс. — И аз искам копие от доклада.

— Естествено, милорд ревизор — потвърди Авакли.

— И всичко друго, което откриете, генерал Хароче.

— Разбира се. — Генералът понечи да прибави още нещо, но само направи подканващ жест с открита длан към Майлс. — Милорд Ревизор? Вие свикахте това съвещание.

Майлс се усмихна и се изправи.

— Свободни сте, господа. Благодаря на всички ви.

В коридора Илян се забави да поговори с Хароче. Майлс чакаше.

— Е, господине — въздъхна генералът, — трябва да отбележа, че ми завещахте много неприятна задачка.

Илян се ухили.

— Добре дошъл на горещия стол. Казвах на Майлс — вчера, нали? — че първата ми работа като шеф на ИмпСи беше да разследвам убийството на предшественика си. Триумф на традицията!

„Каза ми го днес следобед, Саймън.“

— Вие поне не бяхте убит — отбеляза Хароче.

— А! — Усмивката на Илян помръкна. — Аз… забравих. — Той погледна заместника си и сниши глас дотолкова, така че генералът трябваше да се наведе към него, за да го чуе. — Хвани заради мен тия копелета, Лукас!