Лоис Бюджолд - Памет

— Ако искате да видите виновника — искам да кажа непосредствения виновник, — това е портретът му. — Пръстите на Уедел пробягаха над управлението на холопроектора. Във въздуха над плочата се появи сложно яркозелено петно, което бавно се завъртя във въздуха. — Разбира се, цветът е компютърна добавка — тук си позволих малко артистична волност, — а увеличението е няколко милиона пъти. Това, господа, е биоинженерен апоптотичен прокариот. Или поне така съм го реконструирал.

— Това е… какво? — попита Майлс. — По-просто, моля.

На лицето на Уедел се появи болезнена усмивка — несъмнено той претърсваше паметта си за едносрични думи. Майлс съжали, че беше изпил последните четири бутилки бира.

— Миниатюрно бръмбарче, което яде разни неща — направи опит биологът, разчитайки на по-нататъшна необходимост от превод.

— Не чак толкова опростено — сухо отбеляза Майлс. Седящите около масата бараярци, които бяха наясно с могъществото на Имперския Ревизор, потръпнаха от тона му. Емигрантът Уедел остана невъзмутим. „Никога не спори с педанти за терминология. Така само си губиш времето и дразниш педанта.“ Е, добре, реши Майлс. — Прокариот. Ясно. Реконструиран?

— След малко ще стигна до това, милорд Ревизор. Той едва ли може да се нарече форма на живот, тъй като е по-малък и по-прост от най-малката бактерия, но той изпълнява две жизнени функции. В известен смисъл може да се каже, че „яде“. По-точно, той произвежда протеолитен ензим, който разгражда протеиновата матрица, използвана за въпросния чип, както и за още някои подобни видове галактически нервни имплантанти. Той разрушава само нея и нищо друго. След като погълне получените като резултат хранителни вещества, той се възпроизвежда чрез елементарно делене. Популацията на такива прокариоти, които имат на разположение запас (както е тук) от протеини на чипа, с които могат да се хранят, започва последователно да удвоява размерите си в обикновена геометрична прогресия — до определен момент. Прокариотът е програмиран да се самоунищожи след известен брой деления. Когато получихме чипа за анализ, почти всички вече го бяха направили и трябваше да си играя с откъслечни части от мозайката. Само още една седмица, и нямаше да има какво да изследваме.

Хароче потръпна.

— Специално за Илян ли е бил създаден този прокариот? — попита Майлс. — Или може би е продукт, произвеждан с търговска цел?

— Не мога да отговоря на първия ви въпрос. Но по молекулярната му структура съм в състояние да прочета голяма част от историята на неговото създаване. На първо място, който и да го е създал, той не е започнал от нулата. Това е модификация на вече съществуващ, патентован апоптотичен организъм, първоначално предназначен да унищожава нервна плака. Галактическият патентен код за това напълно законно медицинско приложение все още се четеше на някои молекулярни фрагменти. Модифицираният прокариот обаче не носеше обозначение на лабораторията производител, знак за патент или лиценз. Между другото, първият патент е получен преди около десетина години, което ни дава някаква отправна точка при определяне на времевия интервал.

— Това щеше да е следващият ми въпрос — каза Майлс. — Надявам се, че ще успеем още повече да стесним времевите граници.

— Разбира се. Но виждате колко много научихме дори само от кодовете и тяхното отсъствие. Оригиналният медицински прокариот е бил откраднат и незаконно използван за нова цел и хората, които са го модифицирали, очевидно не са искали да го узаконят и да го пуснат в масово производство. Налице са всички признаци за еднократно производство по поръчка на един-единствен клиент.

— Дали случайно не е работа на Джаксън Хол? — попита Майлс. „Ти би трябвало да знаеш.“

— Някои от използваните методи определено подкрепят тази възможност. За съжаление, аз не съм лично запознат с тях.

Значи не идваше от лабораториите „Барапутра“, бившия работодател на Уедел-Канаба. Това вече щеше да е страхотна случайност. Но на Джаксън Хол имаше десетки други производители, които биха изпълнили дребна поръчка като тази. За пари.

— Колко е струвало производството на този прокариот? Или по-скоро, поръчката за изработката му?

— Ммм… — Уедел замислено се загледа в празното пространство. — Действителните лабораторни производствени разходи са не повече от петдесет хиляди бетански долара. Но кой знае каква може да е била надценката. Ако клиентите са поставили условие поръчката да се запази в тайна, може да са им поискали пет пъти по-голяма сума. Или повече, в зависимост от пазарните условия.