Лоис Бюджолд - Памет

Значи това не беше работа на самотен луд, освен ако не бе баснословно богат самотен луд. Сигурно някоя организация. Първите, за които си помисли Майлс, бяха комарските терористи — за съжаление, човек винаги първо се сещаше за тях.

— Възможно ли е да е сетаганданско изпълнение? — попита генерал Хароче.

— О, не, не мисля — отвърна Уедел. — Изобщо не е в техния стил. От генетична гледна точка. Сетагандците се отличават със своето качество, оригиналност и… как да се изразя… елегантност. В сравнение с тяхната работа това е свършено надве-натри. Ефикасно, да, но — надве-натри. На молекулярно равнище.

Илян сви устни, но не каза нищо.

— Кодът за самоунищожение — продължи Уедел, — може да е бил въведен за безопасност на разпространението, просто останал тук от оригиналния вариант. Или… може да е заложено нарочно, за да заличи уликите.

— Коя от двете възможности сте склонен да подкрепите?

— Има някои изменения в сравнение с оригиналния медицински прокариот… но във всеки случай, това е било нарочно оставено в конструкцията. Мога да ви изложа фактите, милорд, но не мога да съдя за намеренията на непознати хора.

„Вярно, това е моя работа.“

— Така… кога са го вкарали в Илян? И как?

— „Вкарали“ — това е хипотетичен термин, макар че при сегашните обстоятелства е напълно допустим. Освен това, кога за пръв път са се проявили първите очевидни симптоми на срива?

— Преди четири седмици — отвърна Хароче. — По време на оперативка на всички отдели.

— Всъщност около една седмица по-рано — поправи го Майлс. — Според моя информатор.

Генералът го изгледа остро.

— Нима?

Илян се размърда, сякаш понечи да прибави нещо, но не наруши мълчанието си.

— Хм. Прокариотът не започва възпроизвеждането си много бързо. До голяма степен зависи от това, каква първоначална доза е била вкарана в организма.

— Ясно. А как са го направили? — прекъсна го Майлс. — И като стана дума за това, как се съхранява и транспортира тази гадост? Каква е трайността му? Изисква ли някакви специални условия?

— Съхранява се на сухо, в капсулиран вид, при стайна температура, макар че малко студ няма да му навреди. Трайност… Господи! Години. Макар че в случая очевидно става дума за по-малко от десетилетие. Активира се чрез овлажняване, тъй като се е предполагало, че ще се приема като лекарство, за което е нужен контакт с влажна повърхност. С хлъзгава обвивка — може да е бил вдишан като прах; инжектиран като разтвор или да е проникнал, като замърсяване, в открита рана, дори драскотина. Повредена кожа и влага — и край. И не е задължително драскотината да е голяма.

— Може ли да е погълнат?

— Стомашните киселини биха унищожили повечето прокариоти. Възможно е да се направи, но изисква по-голяма първоначална доза, за да може достатъчен брой от тях да проникне в кръвоносната система и да стигне до чипа.

— И така… Кога? След какъв максимален срок прокариотът започва да действа? Можете ли на базата на темповете на възпроизводство да пресметнете кога е станало това?

— Съвсем приблизително. Боя се, че това е само една от няколкото променливи величини, милорд. Срокът може да варира от една до десет седмици преди появата на първите симптоми.

Майлс се обърна към Илян.

— Спомняш ли си нещо такова?

Шефът на ИмпСи безпомощно поклати глава.

— Има ли някаква вероятност… — обади се Хароче — може ли… възможно ли е прокариотът да е попаднал в организма му случайно?

Уедел сви устни.

— Дали е възможно? Кой може да каже? А дали е вероятно? Тъкмо това е въпросът. — Той ги погледна с такъв вид, сякаш се радваше, че не той ще е човекът, който трябва да даде отговора.

— Има ли някакви съобщения, — обърна Майлс към Хароче, — за това, че някой на Бараяр има чип с подобна технология и този чип загадъчно се повредил? И изобщо има ли някой на Бараяр с такъв чип?

— Поне на мен не ми е известно — отвърна Хароче.

— Бих искал ИмпСи да провери това. Моля ви.

— Да, милорд. — Хароче си записа.

— Невралните имплантанти на скоковите пилоти използват съвсем различна система — обади се Авакли. — Слава Богу. — Той примигна, навярно представяйки си хаоса, който можеше да предизвика такава „пилотска чума“.

— Този прокариот не се предава по обикновен начин — категорично ги увери Уедел. И доста небрежно, помисли си Майлс.

— Мисля, че трябва да допуснем най-лошия сценарий — каза Майлс.

— Наистина — въздъхна Хароче.

— Прилича ми на саботаж — продължи Майлс. — Предварително обмислен и много добре реализиран. — „При това жесток, Господи, невероятно жесток!“ — Вече знаем какво и как. И донякъде, кога. Но кой и защо? — „О, пак тези човешки мотиви. Докоснах слона и той много приличаше на — какви бяха шестте отговора? — на въже, дърво, стена, змия, копие и ветрило…“ — Методът ни е известен. Но мотивът остава неясен. Ти имаш прекалено много врагове, Саймън, но нито един от тях не ти е личен враг. Поне така ми се струва. Нали не си… спал с нечия жена или дъщеря, или нещо от този род, а ние просто да не знаем за това?