Лоис Бюджолд - Памет

Първи в предверието влязоха двама оръженосци в кафяво-сребристи униформи. Те първо се поклониха пред появилата се графиня, след това се обърнаха и отдадоха чест на Майлс. Графинята плуваше през тълпата от стражи, секретари, прислужници, сервитьори, шофьори, носачи, всякакви подчинени и отново стражи, като прекрасна яхта, разцепваща водите на бурно море, а те се отдръпваха с поклони от пътя й, като вълни, въртейки се в миниатюрни водовъртежи и отминавайки в определеното им направление. Висока, червенокоса, спокойна жена, облечена в нещо кремаво и развяващо се, от което аналогията с кораба беше още по-явствена. Да се каже „добре запазена“ за своеобразната й красота би било несправедливо; в крайна сметка, тя бе бетанка, и със своите шестдесет и няколко години едва беше достигнала средната възраст според стандартите на родната й планета. Секретарят, който вървеше след нея като залепен, беше отпратен настрани с едно махване на ръка веднага щом графиня Воркосиган видя сина си.

— Майлс, скъпи!

Майлс остави чашката си и се поклони над ръката й в опит да й попречи да го прегърне майчински. Тя улови намека и каза само:

— Божичко, колко официално облекло — сутринта, и то в такъв час.

— Тъкмо отивам на работа — поясни Майлс. — Повече или по-малко.

— Разбира се, ти сега подробно ще ми разкажеш за това… — тя го хвана за ръката и го издърпа настрани от пътеката, по която пренасяха пристигащия багаж — картина, която напомняше на Майлс колона от мравки. Те влязоха в съседната стая, предверието на голямата библиотека, а помощниците на графинята продължиха работата си и без нея.

Отдалечавайки Майлс на разстояние една протегната ръка, майка му го огледа внимателно от глава до пети.

— Как си? — Усмивката й не скриваше тревожните нотки в гласа й.

Зададен от нея, такъв въпрос криеше потенциално опасна дълбочина, но Майлс изплува с думите:

— Благодаря, добре.

— Наистина ли? — тихо попита тя.

— Наистина.

— Действително изглеждаш… по-добре, отколкото очаквах. Не толкова приличащ на зомби като в някои от твоите, хм, изключително кратки формални съобщения.

— Аз… имах няколко тежки дни веднага след… нали знаеш. Но го преживях.

— Двамата с баща ти бяхме почти готови да хукнем за вкъщи. На няколко пъти.

— Радвам се, че не сте го направили. Но това не значи, че сега не се радвам да те видя — припряно прибави той.

— Хм. Мислех, че работата е в това, откъде ще задуха вятърът.

— Може би все още щях да си крия главата в задника — унило призна Майлс, — но възникнаха някои събития. Предполагам, че си научила за Саймън?

— Да, но не всичко. Макар че… Алис беше по-изчерпателна от вас двамата — ти и Грегор. Как е той?

— Нормално. В момента е тук. Спи. Снощи заседавахме до късно. Мисля… че ще е по-добре той сам да ти разкаже за това. Дотолкова, доколкото може. — Той предвидливо добави: — Физически се е възстановил, но е малко… е, боя се, че сега е далеч по-разсеян от онзи Саймън, с когото си свикнала. Ще разбереш, когато поговориш с него.

— Ясно. — Майка му леко се намръщи. — Веднага щом мога. След час имам делова закуска с Алис. Изгарям от нетърпение да се запозная с Лайза.

— Е, успя ли да успокоиш родителите й? Лейди Алис каза, че тя не е успяла да направи това.

— О, Алис беше свършила добра работа по подготовка на почвата. Разбира се, чувствата на родителите на Лайза не са еднозначни. Като представители на онези Тоскана, те, естествено, са във възторг от перспективата да спечелят още по-голямо влияние, както за себе си, така и за компанията си, и, за тяхна чест, изобщо за Комар.

— Тук грешат, ако си мислят така. Грегор твърде съзнателно се отнася към необходимостта да изглежда безпристрастен, за да си позволи да прави прекалено много явни услуги на роднините на жена си.

— Точно това внимателно им го обясних. Те са достатъчно разумни, за щастие. Радостта им е помрачена от искрено безпокойство за безопасността и личното щастие на дъщеря им, макар че също като всички други родители, нямат представа как да го осигурят. — Тя сухо му се усмихна.

Това за него ли се отнасяше? Несъмнено.

— А… как е татко? Как понесе… всичко това? — Майлс неопределено мръдна едното си рамо, загатвайки по този начин за новия си, цивилен живот.

Майка му се прокашля.

— Смесени чувства, нееднозначни реакции. Изпрати по мен всякакви противоречиви уверения, които според мен се свеждат само до едно: имаш неговата подкрепа. Винаги.