Лоис Бюджолд - Памет

Да, това беше точно той. Скрит на най-видно място, погребан в инвентарния списък сред десетки хиляди подобни предмети. Седеше си тихо в двадесет и седмо отделение, на девета лавица, събирайки прах през последните пет години, от деня, в който е бил доставен в хранилището от офицер от комарския отдел. Агентите на имперското контраразузнаване бяха открили прокариота тук, във Ворбар Султана, при масов арест на комарски терористи, свързани с… покойния Сер Гален, убит на Земята в опит да изпълни последния си сложен, много драматичен и безуспешен заговор за унищожаване на бараярската империя и освобождаване на Комар. Заговор, заради който Сер Гален беше създал Марк, клонът-брат на Майлс.

— О, по дяволите — изсумтя Иван. — Да не би проклетият ти клонинг да има нещо общо с това?

— Брат — поправи го Майлс. Същите опасения измъчваха и самия него. — Не виждам по какъв начин. Той е на Колония Бета от около половин година. Бетанската ми баба ми може да го потвърди.

— Щом искаш потвърждение — отбеляза братовчед му, — трябва да си мислиш същото като мен. Дали би могъл пак да се престори на теб?

— Не и без да се подложи на такава диета, от която би получил абсистенция.

Иван изръмжа, съгласявайки се само наполовина:

— Е, със съответните лекарства може да се направи…

— Едва ли. Уверявам те, че последното нещо, което иска Марк, е отново да се преструва, че съм аз. Така или иначе, ще наредя официално да проверят къде е, просто за да не допусна всички да се втурнат в тая посока и да стигнат до задънена улица. Офисът на ИмпСи в нашето посолство на Бета постоянно го държи под око, защото Марк е… този, който е.

Майлс продължи да чете. Връзката с Джаксън Хол също придоби реалност. Прокариотът наистина бе направен по поръчка на комарските терористи в един от малките Домове, по-известен с производството на наркотици по поръчка. И първоначалната му цел отново беше Илян — хаосът в ИмпСи трябваше да съвпадне с убийството на тогавашния премиер-министър граф Арал Воркосиган. При разследването агентите на ИмпСи бяха проследили целия път на прокариота непосредствено от момента на създаването му, а така също бяха открили прехвърлената сума в банковата сметка на биохимическата лаборатория. Новото, току-що започнато разследване рано или късно трябваше да установи същите данни: по-късно, ако се наложеше изцяло да повторят всичките си действия, или по-рано, ако организацията преодолееше колективната си амнезия и потърсеше информацията в собствения си архив. В зависимост от това — от три до осем седмици, пресметна Майлс.

— Това обяснява… поне инсценировката — измърмори той.

Иван повдигна вежди.

— Как?

— Аз се натъкнах на това откритие в обратния ред. Искали са мнимото ми идване тук да бъде открито, да, неизбежно, но не е трябвало да бъде открито първо. Когато стигнеха до тези данни… — Майлс махна с ръка към екрана — те щяха да се заинтересуват от хранилището. Вместо да започнат с регистрите и после да проверят инвентара, следователите щяха да започнат с двайсет и седмо отделение и после да видят кой е идвал тук. И тогава, за свое голямо удоволствие, щяха да попаднат на мен, току-що уволнен офицер, който няма работа тук. Ако всичко беше протекло така, инсценировката щеше да е много по-убедителна.

Той замълча за миг и подреди мислите си. После се обади в отдела за съдебна експертиза на ИмпСи и повика старшия дежурен офицер. След това набра домашния номер на доктор Вон Уедел.

Включи се автоматичен секретар, който му каза да остави съобщение; изглежда, Уедел не искаше някой да нарушава сладкия му сън. Майлс опита отново — със същия резултат, — изчака цели три секунди, за да възвърне самообладанието, след което се обади на имперската гвардия и нареди на дежурния офицер да прати двама от най-едрите униформени сержанти в апартамента на Уедел със заповед на всяка цена да го събудят и незабавно да го доставят в щаба на ИмпСи. На ръце, ако се наложи.

И все пак му се струваше, че мина цяла вечност — навън сигурно вече почти се разсъмваше, — докато най-после събере цялата група и я поведе след себе си в „Оръжия IV“. Уедел не преставаше да мърмори под нос, че са го събудили толкова грубо посред нощ; докато благоразумно не повишаваше глас, Майлс предпочиташе да не му обръща внимание. Двамата с Иван не бяха мигнали цяла нощ, и не можеше да се каже, че Майлс не е уморен.

Криминологът пръв получи думата, за да даде заключения за външния вид на малкия запечатан контейнер с биообразци.