Лоис Бюджолд - Памет

Хароче си записа.

— Вярно. Боя се, че списъкът не е кратък.

— Не, не е. Въпреки че е много по-кратък от жителите на трите планети, с които започнахме. — Майлс се поколеба, после неохотно прибави: — Нямам представа дали брат ми лорд Марк — моят клонинг — е знаел за това нещо. Предполагам, че ще трябва да проверим.

Хароче вдигна очи и срещна погледа на Майлс; лицето му застина:

— Предполагате, че…

— Физически не е възможно — увери го Майлс. — Марк е прекарал последните шест месеца на колонията Бета. От началото на семестъра всеки ден е ходил на лекции. — „Надявам се.“ — Що се отнася до местоположението му, алибито му е абсолютно доказуемо.

— Хм — Хароче млъкна неохотно.

— А вие самият спомняте ли си нещо за този период?

— Тогава все още бях заместник-началник на вътрешния отдел. Точно преди последното ми повишение. Спомням си напрежението около комарците във Ворбар Султана. Но цялото внимание на вътрешния отдел беше насочено към разследване дейността на някаква антиправителствена група в областта на Ворсмит, заподозряна в опит за внос на забранено оръжие.

— А! Е, надявам се, че вашите момчета от статистическия отдел ще помогнат да проучим този въпрос — кимна Майлс. — Който и да го е направил, той е трябвало да има достъп наскоро до вътрешните системи на ИмпСи, плюс голямо количество наглост и кураж. Краткият списък ще обхване хората, които отговарят и на двата критерия.

— А защо смятате, че е бил само един човек?

— О! — Майлс помръкна. — Наистина. Благодаря ви. — Генералът, напомни си Майлс, имаше опит в тези неща.

— Не че не предпочитам да е така — призна Хароче. — Предпочитам да си имаме работа с един човек, вместо със заговор.

— Ммм. Но сам човек или група, мотивът става все по-… сложен. Защо мен? Защо са ме избрали за изкупителна жертва? Дали се касае за лична омраза, или е било случайно? Или просто съм се оказал единственият офицер от ИмпСи, уволнен точно в подходящия момент?

— Ако позволите да отбележа, милорд, в тези случаи мотивите са… доста несигурно нещо. Прекалено са ефимерни. Винаги съм се придвижвал по-бързо, когато съм се придържал към фактите. По-късно можеш да развиеш теориите си за мотивите — над победната чаша бира. Когато знаеш кой, ще разбереш и защо. Смятам, че такава философия е за предпочитане.

„Когато знам защо, ще разбера и кой.“

— Вярно е, може да няма нищо лично. Веднага щом престъплението беше открито… веднага щом установихме, че е престъпление, то този, ъ-ъ… предполагам, че не трябва да използвам думата „убиец“.

Хароче тъжно се усмихна.

— На първо място, липсва ни труп.

Илян, въпреки цялата си разсеяност, все пак не е зомби. Ала Майлс си спомняше онзи дрезгав, обезумял от ужас глас, който настойчиво го умоляваше за бърза смърт…

— Убиецът — продължи той — непременно се е нуждаел от изкупителна жертва, за да отклони подозрението от себе си. Защото това не е случай, който може да се прати в архива, без да е решен. То няма да бъде „отложено до постъпване на нови сведения“, докато не омръзне на всички и го забравят. Знаел е, че ИмпСи няма да се успокои, докато не го разнищи.

— Адски сте прав — изръмжа Хароче.

— Оная гадост долу е била внимателно подготвена така, че неизбежно да стигнат до нея. Само трябваше да започне търсенето… Има твърде много записи на твърде много места, за да може някой просто да накара всички улики да изчезнат. Всичко, което направих, бе, — Майлс заговори по-бавно, — че промених графика.

— Три дни — кисело се усмихна Хароче. — Вие преровихте цялата ИмпСи само за три дни.

— Не цялата, само щаба. И по-скоро бяха четири дни. И все пак… някой в момента трябва да се измъчва в очакване. Надявам се. Ако е искал да подложи крак на бившия лейтенант Воркосиган и вместо това се е сблъскал с Имперския Ревизор Воркосиган… сигурно се чувства така, сякаш е хвърлил въдица за пъстърва и е хванал акула. В края на краищата, може да съм слязъл долу точно навреме. Ако е очаквал да има още няколко седмици преднина, нашият убиец е можел спокойно да скрие следите от инсценировката в склада и да опита нещо друго. Господи, какво ли не бих дал, за да науча!

„Кой от работещите тук ме мрази?“ Можеше ли лейтенант Ворберг да е открил кой всъщност е адмирал Нейсмит?… Не можеше Ворберг да има толкова извратено съзнание, че да унищожи Илян само за да си отмъсти на Майлс, нали? „Аз определено съм бил второстепенна цел.“ Трябваше да е така. Алтернативата беше твърде ужасна, за да мисли за нея.